Културата – като място и проекции в политическите програми – какво показва общественият диалог и как ще продължи? Какво място заема културата в предизборните програми и в реализацията им?
В "Terra култура“ събеседничките Диана Андреева - Попйорданова, председател на Обсерваторията за икономика и култура, и журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР, поглеждат не само с анализ към тези моменти, но дават своето решение на базата на мисията, върху която посвещават голяма част от професионалния си живот.
Почти е ясна подредбата на 49-ото Народно събрание, след като гласуващият български народ направи своя избор. Партиите, които влизат в 49-ия парламент до момента, са 6 на брой.
"Интересно е, че през годините, когато сме правили предизборния дебат, културата е една от темите, която обединява. И този път имахме обединение почти по всички точки, които се дебатираха“, казва Диана Андреева-Попйорданова.
Тя посочва, че фундаментален за устойчивото развитие на българската култура е Пактът за култура. Достигане на 1% от БВП за група "Култура“, която включва бюджетът на Министерство на културата, бюджетите на общините за културни дейности, обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това е един елемент, по който беше постигнато съгласие и още в първата седмица след конституирането на 49-ото НС този пакт ще бъде депозиран, за да бъде подписан от политическите сили.
Обществените медии
"Моите размишления за резултатите от изборите вчера са доста по-радикални и в някаква степен по тревожни“, посочва журналистката Милена Димитрова.
Вече второ десетилетие, а може би и трето в новото хилядолетие да се въртим в едно и също дежавю на страшно много приказки и кръгла нула никакъв резултат. Не съм забравила, че и двете победителки, първите два фаворити на общественото мнение, докато управляваха преди, бяха излъчили такива министри на културата, чиито имена не искаме да си спомняме, нито да споменаваме, допълва още тя.
Тя коментира, че най-сетне трябва да се направи един наш български – Национален културен институт. Не бива да се пропуска и идеята, дошла от гражданските структури в защита на културните и творческите индустрии.
Според нея бюджетите на националните медии изнемогват. Необходимо е да започне дебат веднага след конституирането на Комисията за медии и култура в НС. Обществените медии не бива да стоят отстрани и да чакат някакви подаяния. Просто защото динамиката на комуникациите, превърна тези медии в двойно по-големи усилия.
"Аз например следя и реформите, които трябваше да станат в Програма "Христо Ботев“ и за които се говори в БНР. Но виждам, че самото радио, самият занаят на радиожурналистиката, вече се удвои и умножи неколкократно“, посочва Милена Димитрова.
Тя допълва, че радиото беше и е на висотата на първата по важност задача, да продължава да бъде първи информатор и в дигиталния век.
Два сценария за конституиране на нов парламентДва са възможните сценарии за съставяне на 49-ото НС. Първият е, че то ще работи само два месеца. И вторият е парламент, който ще може да поеме някакви ангажименти и да има динамика във времето.
"И двата варианта изглеждат възможни в първия ден след изборите или поне на нас ни се иска да излезем от краткосрочните парламенти. А и да погледнем в същината на парламентарната дейност, това е законодателството“, коментира Диана Андреева - Попйорданова.
Тя допълва, че през последните две годни в секторното законодателство на българската култура нищо не се е променило поради политическата нестабилност. Българската пост-Covid-19 реалност показва доста бели полета в културната реалност, незапълнени със законодателни текстове и нуждата независимият сектор също да трябва да има нормативна рамка.
Необходимо е създаването на Обществен съвет към Комисията по култура и медии в новия парламент.
"Най-сетне, трябва да бъде превъзмогнато едно драстично отклонение от европейския модел на мениджмънт на културата, включително и на държавно ниво. Няма друга членка на ЕС, която няма Национален културен институт, освен България“, посочва Милена Димитрова.
Създаването на Български културен институт по примера на "Сервантес“ и "Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Този институт трябва да се превърне в силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
