Едно пътуване с обществения транспорт в натоварените часове на деня или кратка разходка из лабиринтите на някой хипермаркет винаги могат да се превърнат в малък личен езиковедски експеримент. Не само професионално изкушеното ухо ще долови особености от различни български диалекти – екане, мекане, твърдо или меко говорене, редукция… С още по-внимателно вслушване и малко въображение можем да се опитаме да отгатнем и професията, образованието, характера и културата на говорещите, връзката помежду им и т.н.
Всички тези и още доста други фактори оформят собствената ни реч и ни сближават или разграничават от различни човешки общности. Сложната амалгама от речите на града е полето, в което работи научната дисциплина социолингвистика. Преди няколко десетилетия тя стъпва върху добре изградените основи на диалектологията, възползва се от методите на социологията и статистиката и се заема да изследва функционирането, взаимодействието и промените на речта на индивидите, малките и по-големите общности в съвременната градска среда.
Силната глобализация, мобилността и особено дигиталната реалност логично се отразяват върху мисленето и говоренето ни и това, разбира се, поставя нови задачи пред науките за езика. В търсене на нови теми, идеи и направления в социолингвистиката, учени от български и чужди университети и институти се събраха на Петнадесетата международна конференция по социолингвистика в София. Тя беше посветена на акад. Михаил Виденов. Беше учредено и Международно социолингвистическо дружество "Акад. Михаил Виденов", което да координира и огласява търсенията на колегията.
Проф. Красимира Алексова, преподавателка в Софийския университет, представя в предаването "За думите" перцептуалната социолингвистика - ново направление, което изследва как хората възприемат и оценяват речта – собствената и на другите.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
