Как се създават мислещите хора, които ни трябват? Защо е необходимо гражданско образование и защо то трябва да бъде ясно аргументирано пред аудиторията с конкретна практическа насоченост. Защо знанията не бива да бъдат теоретични сами по себе си, а да се знае защо ученикът трябва да има активна гражданска позиция. Това коментира в "Нашият ден“ Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи.
"Постоянно говорим, как образованието трябва да бъде приоритет, но сякаш, като общество, не можем да дорасне до това ниво, за да превърнем думите в дела. Образованието твърде дълго е заложник на мантри, които, без да са проверени дали наистина отговарят на нуждите на децата и обществото. Сякаш продължават да се повтаря от десетилетия“, посочва Цветомир Тодоров.
Той споделя, че образованието трябва да е насочено към нуждите на бизнеса и какви са нуждите на пазара на труда. Средата се променя изключително бързо, навлиза изкуственият интелект. Дефицитите в образованието, които трябва да бъдат споделени, са, че образователната система не бива да бъде насочена с предимство към нуждите на учителите.
Министерството на образованието не бива да бъде заложник на учителските синдикати. Не бива образованието да бъде заложник на конюнктурните страхове на обществото.
По данни на Националния статистически институт през 2022 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 8626 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления, както и близо 4 хил. деца са расли в престъпна среда.
"Факт е, че в последно време се заговори за гражданско образование, като един от начините да се преодолее скъсването на младите с политическата реалност“, допълва Цветомир Тодоров.
Учениците трябва да бъдат възпитавани в отговорност. Гражданското образование трябва да допълва пакета от знания, който създава мислещи, свободни и отговорни хора.
За политическите последствия от дефицитите в образованието в "Нашия ден" дискурира Иван Попов. Той е автор на разнообразни идеи за подобряване на образователната система от забавни видеоклипове до пътуващи университети.
"Един от проблемите на образователната система не нашата, а глобалната в продължение на векове е че, нещата не се обсъждат с учениците, а просто им се сервират и те трябва да ги запомнят. Като ретро лектор в университет през XIX“, посочва Иван Попов.
И допълва, че образователната система не достига резултати. В България половината ученици са неграмотни. Ако вземем хора, които не са минавали през училище никога и се питаме статистически, колко от тях случайно са станали грамотни, пак ще бъдат половината. Което означава, че стандартната образователна система не е свършила работа.
Според Иван Попов има огромно надценяване на хората. Особено феновете на конспиративни теории обичат да правят това – да надценяват хората и да казват, че образователната система не работи, защото тя нарочно е така направена, че хората да бъдат ограничени, да разбират от политика.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
