Епископ Константин е един от най-талантливите и продуктивни средновековни автори и преки наследници на светите първоучители Кирил и Методий. Името и паметта му заслужават не по-малко почит от името на св. Климент Охридски, но като че ли засега остават донякъде в сянка. Той дори не е канонизиран, макар че има постъпки това да стане.
Междувременно изследователи на творчеството му продължават да откриват доказателства за неговата широка ерудиция и изключително преводаческо и поетично майсторство. Всеки от нас ще си спомни началото на неговата прекрасна "Азбучна молитва":
"Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!..."
(превод на Емануил Попдимитров от 1933 г.)
Тя е част от най-стария известен препис на сборника с 51 разяснителни беседи върху евангелието, излезли изпод талантливото авторско и преводаческо перо на книжовника, и известни като "Учителното евангелие". Какво крие тази словесна съкровищница и какво показва нейното проучване разказва за слушателите на предаването "За думите" проф. Лора Тасева от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Тя е ръководителка на международен екип от учени, които са се захванали да анализират, систематизират, издирват оригинали и преписи на Константиновите беседи в рамките на проекта "Словното богатство на "Учителното евангелие" на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси", финансиран от фонд "Научни изследвания".
Като част от проекта в София се проведе Международна научна конференция "Учителното евангелие" на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси", в която участваха изявени учени и млади изследователи от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия.
На чудесен български език интервю за предаването дадоха проф. Роланд Марти от Саарбрюкен, почетен доктор на Софийския университет и носител на орден "Кирил и Методий", и проф. Алесандро Мария Бруни от университета "Ка Фоскари", Венеция.
Чуйте записите.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
