Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Инките принасяли в жертва деца

4
Снимка: Магдалена Гигова

В Музея на андинските светилища перуанския град Арекипа сърцето ви се разкъсва пред почти съвършено запазената мумия на принесено в жертва младо момиче. Наричат я свойски "Хуанита", но никой не знае истинското ѝ име. Просто на 8 септември 1995 година антрополозите Йохан Райнхард и Мигел Сапате се натъкват на замръзнало девиче тяло, увито като вързоп. И понеже на испански Йохан е Хуан, необичайната находка взима името на откривателя си.

Хуанита е починала в периода между 1440 и 1450 година и е прекарала подземната си самота в планината Ампато. Ако вулканът в нея не се беше събудил, тя е можела да престои още много векове в замръзналите върхове.

Райнхард и Сапате намират около тленните останки погребални предмети, керамика, раковини (за инките те били по-ценни от злато), ритуални фигурки. "Студеният въздух на височина шест хиляди метра практически консервирал момичето така, че сякаш е починало преди седмица, а не преди векове", спомня си Райнхард в интервю. Единствено височинното слънце е дало поражение върху едната страна от лицето ѝ.

Гравюра на Фелипе Гуаман Пома де Айяла от 1615 г., която показва ритуала „Капакоча“ – принасяне на деца в жертва.Откриването на Хуанита предизвиква неистов интерес в научните среди. Любопитното е, че преди да тръгнат на експедиция Йохан Райнхард и Мигел Сапата приготвят царевична напитка чича и по древен обичай я предлагат на духа на планината, за да бъде успешен и безопасен техният поход на 6310 метра височина. "Трябва да искаш разрешение от планината. Длъжен си първо да дадеш, за да имаш правото да вземеш", казва Сапата.

Колкото и да е странно, древният обичай свършил работа. Двамата не само се върнали невредими, но и открили научно съкровище, до каквото никой не се бил докосвал. Мумия на инскско момиче, принесено в жертва на боговете преди повече от 500 години. След като се натъкнали на идеално запазено покривало за глава, стърчащо от земята, а наблизо и на още златни предмети, остатъци от храна и листа от кока, учените предположили, че може би още артефакти могат да бъдат намерени в кратера на вулкана Сабанкая. Двамата се спуснали в него на дълбочина 65 метра и открили още две мумии на по-малки деца. За разлика от Хуанита те не са изложени в музея на Арекипа, защото били в по-лошо състояние, но пък дрехите и шапките им от пера се оказали съхранени.

За да омилостивят боговете на непрекъснато изригващите вулкани и честите земетресения, които и до днес тревожат Арекипа, инките, които по принцип не правели човешки жертвоприношения, се решавали на този рядък за религията им акт. Според филма, който изгледахме в музея на Арекипа, избраните за този скръбен ритуал деца и свещенослужителите вървели пеша повече от седмица от Куско до подножието на вулкана.  Изкачвайки се нагоре, упоявали жертвите с алкохол и кока и когато изпадали в несвяст ги удряли по главите с тояга. След това нежно завивали телата и ги оставяли на милостта на боговете.

Обредът се наричал Капакоча, което в превод от езика кечуа означава "царствено задължение".

За да успокоят боговете, да избегнат стихийни бедствия и да си осигурят урожай, инките избирали най-красивите, здравите и съвършени деца от висшата класа без никакви недостатъци.

Проведените изследвания на Хуанита разкриват подробности за нейния живот и смърт. Радиоизотопният анализ на косите на мумията предоставя информация, че момичето очевидно е било нарочено за жертвоприношение година преди смъртта си и това е променило начинът му на хранене. Преди това девойката се е придържала към характерните за инките гозби, базирани на картофи, плодове и зеленчуци. Когато станало ясно, че животът ѝ ще бъде посветен на боговете, в менюто ѝ били включени животински белтъци и царевица, които си позволявали само знатните жреци в империята на инките. Плюс голяма количество кока и местната алкохолна напитка чича. Предполага се, че през последните седмици от своя живот Хуанита непрекъснато е била упоена и замаяна, за да бъде безволева и покорна.


Мумията била занесена в САЩ и подложена на прегледи в лабораториите на болницата "Джон Хопкинс" в Балтимор. Направили ѝ компютърна томография и рентгенологични изследвания. Те установили, че момичето е починало на около 14 години. Ръстът на Хуанита бил 140 см. В момента на смъртта е тежала 36 кг. Тя била стройна, със здрави кости, идеални зъби и не страдала от никакви заболявания. В черепа ѝ открили 5-сантиметрва вдлъбнатина, което означава, че е починала от удар с тъп предмет. Радиологът Елиът Фишман показал, че кончината на жертвата била предизвикана от масивен кръвоизлив в следствие на травма по черепа, предизвикана сякаш от удар с бейзболна бухалка.

Ледената Дева на инките, както наричат Хуанита, днес се намира в Музея на андинските светилища в град Арекипа. Тя наистина е най-добре съхранената мумия. Кожата на ръцете ѝ, макар и малко обезцветена, е толкова отлично запазена, че се виждат дори фините косъмчета.

И тъкмо това е потресаващото! Да видиш с очите си младото момиче като омагьосано на вечен покой в стъклена кутия. А всъщност в нея учените са осигурили същите условия както в ледения ѝ капан в планината, за да поддържат мумията в отлично състояние.


Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42