"Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил" – така е написал в своя Български всеучилищен химн Стоян Михайловски, точно така го пеем и ние – от невръстни азбукарчета до белокоси хора – и сме съвсем искрени в почитта и обичта си към светите първоучители. Защото те и стореното от тях непоклатимо и безспорно са част от нашата българска идентичност. И ако преглътнeм естетически и смислово клишето за "най-българския празник", то и дума да няма, това е 24 май.
Извън клишетата в предаването "За думите" проф. Александър Николов, ръководител на катедрата "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет, проследява как двамата високообразовани византийски мисионери и славянски апостоли са се превърнали в нашите български първоучители, милите родни образи от иконите и рисунките на децата ни.
С доклад по темата проф. Николов участва в Международната научна конференция "Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет", организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Конференцията се провежда в София от 22 до 24 май и е централното събитие през юбилейната за Центъра 2023 г., в която се отбелязват три важни годишни: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Във форума участват над 70 учени от 12 страни на три континента от десетки университети и научни центрове. Докладите са от областта на историята, литературознанието, лингвистиката, палеографията, епиграфиката, културната антропология, изкуствознанието и др. и осветляват различни аспекти на кирило-методиевското наследство. На 24 май всички участници в международното събитие ще се включат в традиционното празнично шествие до паметника на Светите братя пред Националната библиотека и ще поднесат цветя.
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра "Предприемачество", неотдавна гостува в "Покана за пътуване" с разказ за индийския щат Гуджарат. Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба Тя е била поканена да преподава в университет в най-големия град Ахмедабад. И дори е..
Дерменджията Свилен Класанов се заселва в кюстендилското село Еремия в търсене на спокойствието, естественото състояние на нещата и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен Класанов успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора. От пръстта на полето до..
Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..
Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с човешкото здраве, тогава протичат негативни процеси, понякога с необратими последици. Именно поради тази причина твърде рядко чуваме меродавно мнение на вирусолог, например. Наш гост в изданието..
Новият български сериал "Майките" има премиера в родния телевизионен ефир. Създаден е по едноименния роман на Теодора Димова. В продължение на шест..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg