"Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил" – така е написал в своя Български всеучилищен химн Стоян Михайловски, точно така го пеем и ние – от невръстни азбукарчета до белокоси хора – и сме съвсем искрени в почитта и обичта си към светите първоучители. Защото те и стореното от тях непоклатимо и безспорно са част от нашата българска идентичност. И ако преглътнeм естетически и смислово клишето за "най-българския празник", то и дума да няма, това е 24 май.
Извън клишетата в предаването "За думите" проф. Александър Николов, ръководител на катедрата "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет, проследява как двамата високообразовани византийски мисионери и славянски апостоли са се превърнали в нашите български първоучители, милите родни образи от иконите и рисунките на децата ни.
С доклад по темата проф. Николов участва в Международната научна конференция "Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет", организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Конференцията се провежда в София от 22 до 24 май и е централното събитие през юбилейната за Центъра 2023 г., в която се отбелязват три важни годишни: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Във форума участват над 70 учени от 12 страни на три континента от десетки университети и научни центрове. Докладите са от областта на историята, литературознанието, лингвистиката, палеографията, епиграфиката, културната антропология, изкуствознанието и др. и осветляват различни аспекти на кирило-методиевското наследство. На 24 май всички участници в международното събитие ще се включат в традиционното празнично шествие до паметника на Светите братя пред Националната библиотека и ще поднесат цветя.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
