Независимо от света и неговото развитие човек винаги търси начин да си направи живота по-лесен. Затова и технологиите, които ни плашат понякога, често се оказват най-добрия ни приятел, стане ли дума за удобство. Те могат да вършат всичко вместо нас, само хора не могат да бъдат. Но не е и нужно, изглежда, защото достатъчно добре се възползват от човешките ни възможности, които нерядко са и наши слабости.
Точно ние, хората, сме способни да пренебрегнем всеки сигнал за некачествено функциониращи взаимоотношения, изградени на метаудоволствия, защото се опияняваме от илюзията за комфорт. Така една реалност, която ни предлага да работим, докато спим, би ни прозвучала апетитно. Не се занимаваш с досадни задачи и колеги, не попълваш документи и не водиш ненужни разговори, не си хабиш нервите и усилията за другите, просто спиш и ти плащат за това. Тази реалност обаче е всичко друго, но не и действителност. Докато спиш и отдаваш времето си на някой друг, в случая на машина, тя предизвиква емоциите ти, за да се захрани, и по този начин и да напълни нечий друг джоб.
"Ви" е филм, който по прецизен начин припомня защо хората не бива да се превръщат в стока. Нищо че са част от време, в което именно човешкото съзнание гради материален свят.
Късометражната история на Деян Цвятков беше отличена като най-добрия филм на Berlin Sci-Fi Filmfest през 2021 година, и то сред 70 научно-фантастични филма от 27 държави в различни категории, неслучайно. Филмът ни пуска в ретро-футуристичния си свят, за да ни каже, че винаги вървим напред към миналото си, макар и технологично да правим пробив, непосилен и за своевременните интелигентни системи. Да живеем с мисълта, че само ние днес изпадаме в дилемата ще ни измести ли изкуственият интелект, или не – само показва абсурдността в желанието ни да сме по-големи от тези преди нас и да сме истинските носители на промяната.
"Ви" пренася зрителите в едно ретро бъдеще, където образът на това, което ни очаква, е представен именно през очите на миналото. В него реалността е диктувана от стари машини, които постигат революция в технологичния си напредък. За тези устройства са вързани хора, които изживяват големите си кошмари, за да образуват мозъчна активност, която да бъде трансформирана в енергия, захранваща цялата централната система. Това, разбира се, гарантира на компанията производствен капацитет без аналог. Защото "твоят сън е нашата сила".
Какво ако наистина можем да живеем в дигитален кошмар, който да бъде самата ни реалност в рамките на работния ден? Бихме ли допуснали технологията достатъчно близо до вътрешния си свят, че да дигитализираме човешката душа? Тя въобще би ли могла да бъде дигитализирана, или само тя ще ни остане, за да ни завръща към сетивата ни и към онова, което ни държи в едно истинско общуване? Възможно ли е във виртуалното да срещнем най-реалното – любовта, и как бихме се справили с нея?
Във футуристичния филм на Деян Цвятков всички тези въпроси са допустими, защото компютърната система, за която разказва, позволява на хората да съществуват, докато емоциите им работят за друг. Всичко обаче се променя, или напротив – остава си същото, когато създателят на "Ви", Виктор, на когото е и кръстена непознатата до този момент система, среща случайно Лора в изкуствено генерирания от него кошмар.
Виктор изгражда софтуера и непрестанно претворява съновната реалност, но за разлика от хората, вързани за машините, които на края на работния ден забравят всичко, той помни. Най-вече Лора и невъзможността си да бъде с нея.
Дистопична любов, липса на истинско общуване и напомняне за нуждата от завръщане към него, въпросът за избора между човека и машината, между съня и реалността, животът във вечно ретро бъдеще – това ни предлага "Ви". Десет минути, които повдигат въпроси, но и ни казват, че трябва да бъдем оптимисти, защото технологиите всъщност са инструмент в нашите ръце, а обратното може да бъде валидно само във филмов сюжет. Вариантите зависят единствено от нас.
Във "Ви" участват Йордан Ръсин в ролята на Виктор, Костадинка Аратлъкова, която играе Лора, Иво Аръков като Тони, шефа на компанията, и Ириней Константинов. Оператор е Димитър Тенев, визуалните ефекти са работа на Валентин Серафимов, а сценарият е на режисьора Деян Цвятков.
Филмът можете да гледате в сайта на Кинематограф.БГ, а подробностите – да чуйте в звуковия файл.
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg