Традиционните храни на българите имат дълга и богата история, насочена към усъвършенстването на вкуса и запазването на хранителните качества през вековете. От древни времена нашият народ е полагал грижи за земеделие, скотовъдство и лов, което е предопределило диверсификацията на храните в региона.
Ето какво разказва в ефира на “Нашият ден“ Стефан Стефанов, който отговаря за храната на територията на “Историческия парк“ в село Неофит Рилски:
Траките, които населяват земите през четвърти и трети век преди новата ера, притежават богатство от знания за отглеждането на разнообразни култури. Те успешно произвеждат житни култури като жито, лимец и ечемик. За да запазят храната си, те използват подземни стаи като фризери. Такива подземни стаи, които днес можем да наречем "изби", се използват за съхранение на продуктите и поддържане на тяхната свежест.
През 1870 г., когато България все още е под Османско робство, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите.
Сред най-характерните традиционни храни за българите са солените и сладките баници, зелевите сърми, мусаката и киселото мляко. Тези ястия са част от националния кулинарен наследство и са налице в много домакинства и ресторанти в страната.
Интересното е, че преди години българите съчетавали храните си така, че са имали едни от най-дългите животни столетници на континента. Това свидетелства за здравословния начин на живот и уменията на нашите предци да използват природните продукти, за да създадат хранително богати и вкусни ястия.
Чуйте разговора в звуковия файл.
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
