За традицията и медникарството

Медникарят и куюмджия Байо Баев е сред най-добрите в направата на ковани съдове в страната. Името, което носи Байо, означава най-големият брат на по-малки братя и сестри. Традицията във фамилия Байо Баев повелява най-големият да е Байо, после неговият син е Йордан и така се редуват.

Корените и семейството

"Баща ми се е занимавал със занаят, бил е дърводелец. Учил е в Резбарското училище в Трявна. Аз съм роден близо до Етнографския комплекс "Етър“, в който почти всички занаяти са представени. Бих искал да допълня, че може спокойно да се говори за "Етърска школа“ в днешно време на занаятите, защото много хора са излезли от там“, споделя Байо Баев.

По майчина линия има родствена връзка с Ран Босилек (Генчо Негенцов) – неговата баба Стефания Негенцова, по съпруг Лалева, му е племенница.

"На тази държава съм дал четири деца и за жалост само две от тях са тук", казва той.

Занаятът

Според Байо Баев тактът на работата на майстора е неравноделен като ритъма на нашите народни песни и танци.

"Няма ли ритъм, няма форма. Предал съм занаята на 4-5 човека. В момента имам един ученик, който е от Разлог. Иначе е докторант в Техническия университет в София“, допълва той.

Обикновено по време на икономически кризи занаятите са вадили хората от трудностите. Много малко хората днес имат интерес да навлизат в трудни професии, в които се изисква много труд и майсторлък. Липсва и държавна политика за народни художествени занаяти.

Произведенията 

Байо Баев е работил от мед копие на Вълчетрънското съкровище, с последваща позлата. Правил е копие на сребърния обков на иконата "Богородица Троеручица“, която е в Троянския манастир. Това му отнело близо половин година.  

Негова гордост е Чашата на великия жупан Сивин от прабългарските съкровища, както и факта, че в последните години вече два пъти са му поверявали да изработи купата по футбол. 

Майсторът признава, че с особено вълнение е приел да прави дубликат на ключа от Божи гроб в Ерусалим, който се държи от две мюсюлмански фамилии. 

Уроците

От майстор Стефан Йонков е научил, че трудът си има цена и не бива да правиш много маневри, за да отстъпиш от нея, когато купувачът те натиска да мине евтино. 

След лош пазарлък с клиент наставникът му казал: "Защо му отстъпи от цената? Сега ще ходиш изморен и пак ще си гладен. Днес, ако някой започне да се пазари много, му казва, че е без пазарлък, цената я определя майсторът, а с пазарлък е 30% отгоре“.

Посланието 

"Да бъдем хора преди всичко, да зачитаме другия и да не си мислим, че ние сме нещо повече от него. Ако се обърнем един към друг и се хванем за ръце, можем много да постигнем“, посочва Байо Баев.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.  

Байо Баев е завършил Националната Априловска гимназия в Габрово – със специалност Стенография и латински език, поради амбицията на родителите му да стане лекар. Когато е осемгодишен, врати отваря Музеят на открито "Етъра“, а той живеел в близост до него. От тогава пламва искрата и като се връща от казармата, започва работа като чирак в медникарската работилница. Бил е калфа, после майстор и положил изпит. След това се прехвърлил в Куюмджийската (златарската) работилница. Междувременно завършил икономика във Варна. За кратко работил като счетоводител, но за три месеца напълно се убедил, че това не е за него. Следва работа в Градската галерия в Габрово и в продължение на 3-4 г. е ангажиран с организирането на изложби по света. После с още двама партньори се посветил на земеделие и отглеждане на биволи, но и този етап приключил. През това време инструментите стояли подредени и смазани в сандъци. Смятал, че повече няма да се занимава с художествена обработка на метали, макар 14 години да е трупал опит.