Защо България остана единствена от всички бивши социалистически страни, която няма музей, свързан с времето на комунизма? Какво говори това за нашето порастване като общество, за нашите равносметки, поуки и уроци? За политическата воля и визията ни за бъдещето?
Проф. Ивайло Знеполски коментира в "Какво се случва“ идеята на общинските власти в София подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров да се превърнат в Музей на тоталитарния култ.
Според него много дълги години нашето общество не беше узряло за извличане на уроци и за създаването на памет за времето на комунизма "Говореше се, но нищо не се правеше. Държавата смяташе това за маловажно и се родиха поколения, които нямат представа за миналото, няма откъде да го научат, никакъв урок не ги засяга и не им е пътеводна нишка в поведението в живота.
По-голямата част от хората се интересуват от проблемите на всекидневието, потребителската кошница, цената на бензина и на електричество и така се създава апатия в едно общество и носталгия по нещо, което не е изяснено. Профилът му не е изяснен и в паметта са останали малките благинки."
"Трябва да се подходи много внимателно към такъв музей – смята проф. Знеполски. – Нещата около Георги Димитров и култа, особено в България, са много сложни. В никакъв случай музеят не трябва да се изолира върху една или друг личност, а да се разбере, че култът и личността са функция на организацията, на партията. Иначе може да има обратен ефект."
Проф. Ивайло Знеполски е културолог, семиотик, философ, социолог, политик, дългогодишен директор и създател на Института за изследване на близкото минало.
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
"Задачата за създаването на Музей на тоталитарния култ е много комплексна. Ще има конкурс, но изводът, до който стигнаха работните групи, е този конкурс да бъде доста отворен. Могат да участват архитекти, дизайнери, социолози, историци, изкуствоведи, дигитални артисти. Зависи екипите, които кандидатстват, как ще подходят към темата и се разчита на находчивостта на кандидатстващите" – казва изкуствоведката Весела Ножарова, която взе участие в организираните от общината обсъждания на идеята за създаването на Музей на тоталитарния култ.
"Просто дойде моментът България да има музей, който да се занимава с тоталитарното минало. 34 години нито една власт не се престрашава да направи адекватен прочит на миналото, но все пак има историческо съгласие за много неща.
Подземието на мавзолея е много малко пространство, но има автентични запазени неща, като мястото, на което мумията е била балсамирана. Има хладилна техника, тунели, плочки, тапети. Това, което би трябвало да се направи, е почти наново да се преустрои пространството, но задължително да се запазят автентичните неща.
Такъв музей може да бъде полезен не само за образователни цели, но и за туризма на София. Той би могъл да бъде изключително атрактивен, защото се занимава с една екзотична част от комунизма. Но има нужда и от друг, голям, просторен музей, който да се занимава с идването на този режим на власт."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – Уикипедия
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg