За болката и усмивката в днешна Украйна

Какво видя и каква я впечатли и какво ще носи за дълго в сърцето си от Украйна пратеникът на БНР Николета Атанасова? 

"Може би, ако се поставим на мястото на човек като мен, който влиза в Украйна за първи път, първото, което ще го шокира, е мащабът на Украйна. Тя е огромна. Много наблизо, означава между половин или един час", казва тя.

И допълва, че всичко е много чисто, много подредено. Направено с мисъл за това как хората да живеят добре. Самото общество се грижи за това да е чисто и да е подредено и красиво.

• Украйна на няколко скорости

Тя отбеляза, че градовете и селата, в които са се водели най-тежките битки в началото на войната, са поправени. Улиците са преасфалтирани, хората са построили нови къщи, засадили са цветя в градините, но когато стане дума за това какво е преживяло населението, голяма част от тях с насълзени очи отказват да говорят. Украинците споделят, че не искат да преживеят отново ужаса дори и в спомените си. 

В Гостонел журналистката се среща с три възрастни жени, които разказват как БТР-те са влизали в домовете им и как снайперисти са ги следели, когато са ходели из градината.

Когато руснаците са влезнали в града, първо са убили кмета. След това са започнали да стрелят всички мъже в краката, защото пред тях е била украинската армия и те са страхували, че украинците, които остават зад гърба им, могат да открият огън.

Една жена попитала руските войници колко време ще останат, отговорът е бил – "Докато дойдат "истинските зверове". След няколко дни са дошли хората на "Вагнер", които са започнали да правят зверствата в Буча и Ирпин.

"Впечатли ме начинът, по който украинците живеят в момента. Киев е огромен, космополитен град и там животът тече. Те се опитват да не пуснат войната буквално", посочва Николета Атанасова. 

Навсякъде присъства високият дух. Животът трябва да продължи и няма украинец, който да не вярва, че войната ще бъде спечелена. 

Журналистката е разговаряла със сътрудници в различни фирми, които са регистрирали фондации. Всеки служител отделя между 10 до 20% и по този начин подпомага армията. Това става по региони във Виница има няколко такива организации.

Армията има нужда от дронове и самолети, това е ясно за всички. Но войните в чисто духовен план имат нужда да не ги забравят.

"Тук няма семейство, което да няма близък на фронта“, пояснява тя.

Общественото радио на Украйна продължава да работи денонощно. В момента то дава сервизна информация, как хората да се справят с определени ситуации. И другото вълнуващо е, че гласовете на украинското обществено радиото достигат до местата, където се водят боеве.

и допълва, че за да разбереш Украйна, трябва да си тук. "Трябва да го усетиш да мине през теб. Ще донеса болка и усмивка в едно. Това са двете състояния, когато човек чужденец се движи тук."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Николета Атанасова