"Случила се е необратима промяна, живеем в различна епоха и вече няма никакво значение дали ние решаваме дали нещо ще се промени, или няма да се промени. То ще се промени със сигурност, ако вече не се е променило безвъзвратно, и това е състоянието на четенето. И затова моята теза е, че трябва да се тръгне не от защитата на великите творби и литературния канон, а от състоянието на читателските практики. Днешното поколение е дигитално поколение, те четат по различен начин и ние не можем да не се съобразяваме с това. Който не се съобразява, ще бъде понесен и отвят от реката, която идва отдолу…
Има технологична, медийна и културна промяна, която бележи нова епоха, специалистите отдавна говорят за нея. Това е епохата на интернет, която идва и замества Гутенберговата епоха. Дали това ще стане бързо или бавно, как ще стане, какво трябва да се запази и какво не трябва да се запази, е предмет на голяма дискусия, но тенденцията е видима и промяната ще се случи, все едно кой какво мисли."
Това каза за слушателите на рубриката "Всичко за образованието" проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха. Повод за разговора е идеята му, споделена в социалните мрежи и в статията "Четенето или още веднъж за образованието по литература и език" във в. "Дневник", за основно преосмисляне на образованието по език и литература и обособяването на обучение по четене, което да "пали въображението на деца и юноши", да "предизвика страст и идентификация".
Идеята на известния културолог и литератор идва в момент, в който отзвукът от слабите резултати на завършващите 7 и 12 клас все още не е заглъхнал, но и все още не се е чуло предложение за смислена и съществена промяна на образователния модел, който очевидно е в дълбока криза. Преместването на литературни произведения от един клас в друг, включването на един автор за сметка на друг ни най-малко не излиза от утъпкания коловоз, по който учители и ученици пропиляват време, енергия и емоции с минимален и спорен резултат. И отново отлага основния въпрос – от какво образование се нуждаят децата ни и от какви граждани се нуждае обществото ни.
Искрено се надяваме идеята на проф. Кьосев да предизвика задълбочена и необременена от лични и професионални пристрастия и интереси дискусия за обучението по литература, език и четене като основен дял от образованието на децата ни.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
