Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Блажна венчавка с хиляди сватбари на Бахамите

На пустинен остров можете да плувате с прасета

Бахамите! Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол и почти толкова бял пясък, тюркоазени води, облаци като вълма захарен памук… Два огромни круизни кораба се очертават като детайлно изрязани апликации на техния фон. Пасажерите се втурват да превземат Халф Муун Кей. Той е един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е частен. Собственост е на круизна компания.

Халф Муун Кей е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите. Стотици шезлонги от тиково дърво с дизайна на Холивуд от 30-те години. По-състоятелните могат да си наемат къща на плажа със собствен иконом, готвач и шампанско на корем за 12-те часа престой на острова. На когото не му се дават 3500 долара се задоволява със сенките на чадърите, плажния ресторант с карибски оркестър и пъстрия пазар за кичозните "прахосъбирачки". Задължителен атрибут за туриста.

Кокетен параклис се гуши в облак от бугенвилии. Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват шалове-батик с миди и раковини и копия… от картини на Йеронимус Бош и Ван Гог.


В ъгъла подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка. Свещеникът прилича повече на морски капитан в бялата си униформа обкичена с акселбанти и златни ширити. Не знам доколко е валиден бракът сключен там. Но младоженците се бяха взели съвсем насериозно – бяла рокля, воал и шлейф, пухкави шаферки със сатенени рокли.

Странно, но докато пият виното си на плажа, съвсем не изглеждат нелепо. И получават блажни поздравления от десетки непознати по бански с мазни от масло против изгаряне ръце. А местните жители се чудят как да угаждат на всички. Човек хич не може да си представи, че предците им са били… канибали. Когато през 15 век тук акостират последователите на Колумб, заварват индианците араваки и карибците. Те пристигнали от Южна Америка с лодките си преди векове.

Придвижвали се с еднодръвките си от остров на остров и нямали проблем с навигацията. Целта им винаги се виждала на хоризонта. Островитяните викали на белите буканери. Карибците харесвали месото им. Режели го на тънки и дълги парченца, опушвали го над огньовете и го наричали буканс.

Днес потомците на араваките, карибците и хилядите африкански роби пътуват от съседните острови Елеутерия и Кет, за да прислужват на превзелите 9,7 квадратни километра рай круизисти.


Но Бахамите вече не са това, което бяха. Доскоро ваканцията там се събираше в краткото описание "прозрачно синя вода, красиви плажове и плодови коктейли". В последните години към тях се добавя стадо весели прасета, които плуват невинно в океана и радват посетителите с дружелюбното си поведение.

Те са единствените обитатели на остров Big Major Cay, който се намира в близост до остров Екзумас. Грухчовците се забавляват необезпокоявано във водата, разхождат се из територията си и се втурват нетърпеливо към всяка новопристигаща лодка. Логично! Освен напиращи да се снимат с тях туристи, тя носи и храна.

Розовичките симпатяги са истински знаменитости. В Instagram е пълно с техни кадри, "гостували“ са им цял куп звезди, дори са ги снимали в американското риалити "Ергенът“.


Истинската им история тъне в мъгла. Твърди се, че били оставени на острова от група моряци, които възнамерявали да се върнат и да ги изядат, но това така и не се случило. Според друга версия са доплували от разбил се наблизо кораб.

Министерството на земеделието и водните ресурси на Бахамите се грижи за тях, като им осигурява храна и медицински грижи при необходимост. По последна информация броят на прасетата приближава 40. Всички са в добро здраве и в отлично настроение.

За да се снимате и да поплувате с тях, трябва първо да отидете до Екзумас. Там възможностите са две – или да си наемете лодка, или да се включите в организирано посещение до Острова на прасетата с екскурзовод.

Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42