Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Артефир" директно от Созопол

"Диктатори, трактори и други приключения" по време на 39-ата "Аполония"

Димитър Кенаров представи едноименната си книга в разговор с Георги Господинов

Когато всички журналисти напуснат мястото на събитието – онова, на което най-често се е зародил конфликт, а опасността не спира да дебне дори и след края му – се появява Димитър Кенаров. Той наблюдава колкото пространството и случващото се в него, толкова и хората, около които се развива действието, често и бездействието. Прекарва месец, може и повече, за да вникне в историята и да я разкаже след това. Влиза в стаята само за да излезе от нея с думи. Всичко е на ръба на белетристиката и документалното, на разказа и репортажа. Докато разширява представата на читателите и за литературата, и за журналистиката, той вади събитието от събитийността му, за да може историята да остане. Не вечно, защото това дори и за творбите на Шекспир не би могло да се каже. А да остане само толкова, колкото е необходимо на човек да разбере за живота на нечий друг човек - там, някъде в Източна Европа или на Балканите, като с особена чувствителност и внимание авторът подхожда към онези на границата.

"Интересна ми е цялата палитра и противоречие на човешкия характер", казва Димитър Кенаров, който доближава журналистиката до литературата именно с изграждането на разказа около съдбата на онзи един герой. Докато го наблюдава, той е в сянката. Слуша, без да съди, а ако има лично мнение, то се спотайва в описанията, в детайлите, в тишината. Идеята е просто да показва, а не да казва.

Прави това в текстовете, побрани в книгата му "Диктатори, трактори и други приключения", която представи в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония".

Текстовете са писани в период от близо 10 години и всички са публикувани оригинално на английски език в различни американски издания.

Димитър Кенаров (в ляво) и Георги Господинов
"Моята съдба е такава – първо, в България завърших Американския колеж, после 12 години живях в Щатите. Английският ми е основният работен език и просто така се получиха при мен нещата, че започнах да пиша за американски издания. Мисля, че това създава добър и интересен поглед към България, защото съм хем вътрешен човек, хем външен в някакъв смисъл. Езикът до някаква степен отчуждава, за да се погледнат нещата малко по-отстрани. В същото време винаги съм се опитвал да избягвам клишето за нашия регион. Много чужди журналисти, чужди автори, за съжаление, идват тук и доста повърхностно гледат на нещата, гледат екзотиката. Мен това не ме интересува чак толкова много и затова съм се опитал – дори през английския, дори с това отчуждение – да мога да погледна по един нов, свеж начин към нашия регион, така че самите български преводи да бъдат четени с интерес", обясни в специалното издание на "Артефир" от Созопол Димитър Кенаров.

Преводът на текстовете му е на Ангел Игов.

Подробности за това с какво са свързани тракторите в книгата, какво можем да ги правим днес диктаторите и какво разказват другите приключения, а и защо не трябва да губим поглед към Западните Балкани – чуйте от Димитър Кенаров в звуковия файл.

Снимки - ФС на "Аполония"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00
Проф. Джън Дзин

Проф. Джън Дзин представя артпроекта "Пастир на светлината"

С проф. Джън Дзин от Китайската художествена академия разговаряме в "Terra Култура" за артпроекта "Пастир на светлината" и България като първа локация на Expeditionary Light Project. Проф. Джън съчетава технологии и изкуство, за да създава мултисензорни преживявани. Творчеството му е социално ориентирано, изследващо поезията на..

публикувано на 24.02.25 в 11:44
Ерих Кетснер

Изкуството в мен: 126 години от рождението на Ерих Кестнер

Отбелязваме 126 години от рождението на германския поет, белетрист, журналист, а също така пацифист и непримирим демократ Ерих Кестнер. През 1933 година на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят "нездравите" творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за "политически..

публикувано на 24.02.25 в 11:21