Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Артефир" директно от Созопол

"Диктатори, трактори и други приключения" по време на 39-ата "Аполония"

Димитър Кенаров представи едноименната си книга в разговор с Георги Господинов

Когато всички журналисти напуснат мястото на събитието – онова, на което най-често се е зародил конфликт, а опасността не спира да дебне дори и след края му – се появява Димитър Кенаров. Той наблюдава колкото пространството и случващото се в него, толкова и хората, около които се развива действието, често и бездействието. Прекарва месец, може и повече, за да вникне в историята и да я разкаже след това. Влиза в стаята само за да излезе от нея с думи. Всичко е на ръба на белетристиката и документалното, на разказа и репортажа. Докато разширява представата на читателите и за литературата, и за журналистиката, той вади събитието от събитийността му, за да може историята да остане. Не вечно, защото това дори и за творбите на Шекспир не би могло да се каже. А да остане само толкова, колкото е необходимо на човек да разбере за живота на нечий друг човек - там, някъде в Източна Европа или на Балканите, като с особена чувствителност и внимание авторът подхожда към онези на границата.

"Интересна ми е цялата палитра и противоречие на човешкия характер", казва Димитър Кенаров, който доближава журналистиката до литературата именно с изграждането на разказа около съдбата на онзи един герой. Докато го наблюдава, той е в сянката. Слуша, без да съди, а ако има лично мнение, то се спотайва в описанията, в детайлите, в тишината. Идеята е просто да показва, а не да казва.

Прави това в текстовете, побрани в книгата му "Диктатори, трактори и други приключения", която представи в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония".

Текстовете са писани в период от близо 10 години и всички са публикувани оригинално на английски език в различни американски издания.

Димитър Кенаров (в ляво) и Георги Господинов
"Моята съдба е такава – първо, в България завърших Американския колеж, после 12 години живях в Щатите. Английският ми е основният работен език и просто така се получиха при мен нещата, че започнах да пиша за американски издания. Мисля, че това създава добър и интересен поглед към България, защото съм хем вътрешен човек, хем външен в някакъв смисъл. Езикът до някаква степен отчуждава, за да се погледнат нещата малко по-отстрани. В същото време винаги съм се опитвал да избягвам клишето за нашия регион. Много чужди журналисти, чужди автори, за съжаление, идват тук и доста повърхностно гледат на нещата, гледат екзотиката. Мен това не ме интересува чак толкова много и затова съм се опитал – дори през английския, дори с това отчуждение – да мога да погледна по един нов, свеж начин към нашия регион, така че самите български преводи да бъдат четени с интерес", обясни в специалното издание на "Артефир" от Созопол Димитър Кенаров.

Преводът на текстовете му е на Ангел Игов.

Подробности за това с какво са свързани тракторите в книгата, какво можем да ги правим днес диктаторите и какво разказват другите приключения, а и защо не трябва да губим поглед към Западните Балкани – чуйте от Димитър Кенаров в звуковия файл.

Снимки - ФС на "Аполония"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
проф. Иван Газдов

Добрата вибрация

На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба.  Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..

публикувано на 10.01.25 в 14:57

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50