Мобилността, иначе казано възможността на хората да пътуват и да пребивават в различни точки на държавата, континента или света, е една от отличителните особености на съвременната епоха. И без да си припомняме знаменития пример с овчаря на Драгалевския манастир, който цял живот пасъл овцете си и гледал към София без нито веднъж да я посети, е достатъчно да се сетим собствените ни прабаби и прадядовци колко често и по какви поводи са пътували и за какви приключения по време на път са разказвали. Говорим за масовия случай, а иначе скиталци и пътешественици винаги е имало, а техните истории са се разказвали за удивление и поука на слушателите.
Така или иначе нещата много са се променили, за разлика от думите, които продължаваме да използваме също като хората далеч преди нас. Това не значи, че самите думи са останали недокоснати от времето. Само за сравнение, ако в старобългарския език думата „път“ се е употребявала с шест значения, в съвременния ни книжовен език те са поне осемнайсет. Затова пък повечето от наименованията за път, пътуване и пътник и много от колоритните изрази с тяхно участие са останали само в диалектите и литературата. Както обаче е установено, дори да не използваме тези езикови „вкаменелости“, не е трудно да се досетим какво означават и кога се употребяват, е, в повечето случаи…
Как са се наричали пътят, пътуването и пътуващият човек и с какви представи и вярвания са свързани многобройните изрази, свързани с пътя, част от които са живи и все още използваме разказва в предаването "За думите" доц. Марияна Витанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg