Културата и литературата са важни съставни части от идентичността на всеки регион. Те не само задават тон и характер на мястото, но и могат да се превърнат в мощни инструменти за стимулиране на регионалното развитие. Филологът Силва Василева и преподавателят по история и теория на културата проф. Иван Kабаkов споделят своите мнения за ролята на културната индустрия и литературните коридори в ефира на "Нашият ден".
Силва Василева набляга върху важността на културната индустрия за регионалното развитие. Тя счита, че културата може да превърне туризма в устойчив фактор за определен регион. Това става възможно чрез създаване на туристически поток, насочен към изживявания и съдържащ елементи на културно наследство.
Василева подчертава също, че съвременната публика е много по-чувствителна и сензитивна към културните и литературни аспекти на мястото, което посещава. Това са хора, които се интересуват не само от физическите атракции, но и от това какво тяхно наследство е закодирано в региона.
Василева забелязва, че през 80-те години на миналия век започва нова фаза на туризма, в която се отделя повече внимание на културните и литературни аспекти. Това съвпада с растежа на интереса към четенето и културата като цяло.
Локалните посланици на културата
В предаването Василева подчертава и ролята на местните хора на културата като посланици на своя регион. "Те са тези, които могат да разкажат с любов и уважение за знаковите места от своя град или район", казва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Културни конференции и демократизация на културата
Проф. Иван Kабаkов допълва този образ на регионалното развитие, като набляга на важността на културните конференции и демократизацията на културата. Конференциите според него се явяват като място, в което съмишлениците могат да обединят усилията си и да насочат региона към бъдеще и развитие. Според него демократизацията на културата със сигурност играе ключова роля, като насърчава гражданите да участват активно в културните и литературни събития и проекти.
В XXI век сме свидетели на качествени промени във възприятието за културната и творческа индустрия. Тя вече не е ограничена до големите градове и мегаполиси, а може да разцъфне и на регионално равнище. Технологичният напредък и интернет позволяват на хората да достигнат до нови аудитории и да споделят своето творчество с цял свят.
"Историята е разказ, но е важното как този разказ ще бъде преживян и преосмислен. Ние се намираме в XXI век и сме в качествено различна среда, това променя значението на идеята за културна и творческа индустрия, която би могла да получи развитие и на регионално равнище", казва проф. Кабаков.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg