Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.
Обикновено никой не обича да чува "не" – то ни плаши, разочарова или ядосва, кара ни да се чувстваме отхвърлени, неоценени, маловажни. Защо тогава липсата му в общуването ни напряга и в крайна сметка ни кара да сме предпазливи и дори подозрителни, а хората, които не умеят да казват "не", ни създават повече неудобства, отколкото тези, които ясно и категорично произнасят така неприятното иначе "не".
Излиза, че недолюбваното отрицание ни е необходимо, полезно и ценно като израз на нашето себеутвърждаване и отстояване на личните граници, но и като сигурност и почтеност в отношенията ни с другите.
Научаваме ли се да казваме "не" или то е естествена част от израстването ни като автономни същества, която, ако не се потисне и отхвърли в ранните години, по-нататък ни предпазва от посегателства и злоупотреби с личността ни. Какво означава детското "не", прекаленото или липсващо родителско "не", има ли разлика между мъжкото и женското "не". Можем ли да се научим да заявяваме себе си, ако тази възможност не ни е била дадена в първите години от живота ни. С тези въпроси се обръщаме към Венета Младенова – психолог и психотерапевт.
Чуйте интервюто в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
