7
Ценният ръкопис е най-обемистият и най-ранният запазен старобългарски текст и единствен сред достигналите до нас кирилски паметници, създадени в Преславската книжовна школа в края на Х век. Съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – жития на светци и слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл. Днес трите части на ръкописа се съхраняват в Полша, Словения и Русия. Документът е включен в списъка на ЮНЕСКО с най-ценни писмени паметници "Паметта на света".
В края на септември в Полша бяха отбелязани 1000 години от създаването на сборника, 500 години от пренасянето му в манастира Супрасъл и 200 години от откриването му за науката, като първите две годишнини са условни, тъй като няма точни сведения за определянето им. Честванията бяха под почетния патронаж на президента на Полша Анджей Дуда и на Министерството на културата на България. Особено пищно и тържествено е било участието на Полската православна църква, организатори са Българското посолство във Варшава и Българският културен институт.
Акцент в програмата беше международна научна конференция с участието на изтъкнати медиевисти и българисти от Кирило-Методиевския научен център и Института за литература към БАН, от Софийския и Шуменския университет, както и от университетите в Лодз, Познан, Краков и Рим. Участниците имаха шанса да разгледат съхранявания във Варшавската народна библиотека оригинален ръкопис.
За значението и ценността на Супрасълския сборник, за мястото на кирилицата в пишещата на латиница Полша, за православната традиция в една католическа държава и за различните погледи към изучаването и популяризирането на старобългарското наследство в предаването "За думите" разговаряме с проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН и с проф. Александър Наумов – доайен на полската българистика. 
Проф. Наумов е преподавател в Ягелонския университет, университетите в Белград, Пиза, Генуа, професор по заслуги към университета "Ка Фоскари", Италия, активен член на Комисията за ръкописи при Международния информационен център за изворите по история на Балканите и Средиземноморието към ЮНЕСКО със седалище в София.
Чуйте разговора с двамата учени в звуковия файл.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
