Владимир Митев, журналист от Румънската секция на БНР, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" по какво си приличат и различават румънските и българските медии, както и случилото се с главния редактор на "Gazeta Sporturilor" Каталин Цепелин.
"В няколко посоки може да са коментарите, но, първо, бих искал да припомня един документален филм "Колектив", който беше номиниран за "Оскар", който е филм за успехите на румънската разследваща журналистика. В този филм медията, която прави големи разкрития за нарушения в болници с дезинфектанти, довели до смъртни случаи, е "Gazeta Sporturilor". Това е вестникът, който сега е в центъра на нашето внимание заради натиска върху главния му редактор и неговото уволнение, след като отказа да се подчини на мениджърския екип и да им предостави предварително статии на вестни, свързани с бизнеса с хазарт.
Това е важен контекст, защото очевидно журналистите от "Gazeta Sporturilor" и "Libertatea", двете издания, които са в една медийна група, имат самочувствие, че правят наистина добра журналистика. Имат разследващи екипи и "Libertatea" е изданието с най-голям тираж в Румъния. Явно по тази причина те не могат да правят компромиси с професионалните си стандарти.
От друга страна, в Румъния, както и у нас, много настъпват хазартните компании и са сред най-големите рекламодатели. Именно покрай това се завърта и самият казус с главния редактор на "Gazeta Sporturilor". От него са поискали да предостави на мениджмънта – швейцарско-български – данни, свързани с хазартния бизнес. Той отказва да го направи, защото явно е смятал, че тази информация ще достигне до хазартните компании и ще бъде модифицирана по някакъв начин. На тази база е конфликтът.
Мениджърите казват, че твърденията на журналистите са неверни. На свой ред журналистите и главният редактор Каталин Цепелин твърдят, че е имало опит за намеса в тяхната дейност.
Струва ми се, че журналистите са постъпили правилно, защото в една медия е нормално журналистите да имат контрола върху редакционната политика. Те вероятно са знаели какво ще се случи, ако допуснат да сверяват публикациите си с мениджмънта. Те не пропускат да кажат, че и преди е имало такива казуси в работата им. Разбира се, има много контекст и подробности, които трябва да се преценяват, когато се оценява такава ситуация, но аз мисля, че журналистите там знаят какво правят."
По какво се различават румънските медии от българските
"Както чухме от Юлия Рошу, има доста общи проблеми между българските и румънските медии. Например SLAPP делата, а и друг вид натиск, включително партийното финансиране, за което самите румънски журналисти говорят често. Как субсидиите за партиите достигат до медиите, в смисъл, че се купува влияние по този начин. И много медии престават да бъдат критични към партиите, които ги финансират под някаква форма. Има и доста различия. Например в Румъния има много по-развита разследваща журналистика. Прави впечатление, че в самото общество има търсене и желание да се подкрепят журналисти и медии, които развиват такава журналистика. Един хубав пример е "Рекордер" – медия, която прави много сериозни разследвания и се финансира от самите читатели. Което гарантира независимостта ѝ."
Кой пази журналистите от натиск в Румъния
"Моето усещане е, че това е обществото. Освен това там няма такова голямо разделение между самите медии, каквото има у нас. У нас самите журналисти си лепят различни етикети. В Румъния има повече уважавани от гражданите журналисти и може би това им дава самочувствие, заедно с голямата подкрепа на обществото. Това става през труда им, те защитават името си с труда си. Ако журналистите са честни с публиката си, ако показват ясно какви са границите на тяхното знание и в същото време имат кураж да поставят в дневния ред трудни и неудобни теми, това не може да не спечели доверие. Защото доверието е основният проблем за много журналисти. Просто медиите в Румъния имат голямо значение и влияние върху обществото, поне тези, които са уважавани. Те просто имат публика. Не съм сигурен до каква степен нашите медии имат лоялна, отдадена публика. Явно румънските граждани са по-способни да избират и преценяват."
От 50-те стотинки помощ за Виетнам, през войната на Русия в Украйна до новия/стар президент на САЩ, както и за европейските политико-икономически скандали и нашенските "селски междуособици" – аналитични коментари на Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg и Радослав Диков – фейлетонист. Журналистът Васил Велев – за добрата стара Англия и..
Дори да харесваме училището си, преподавателите, съучениците и някои от предметите да са ни любими краят на ваканцията все довежда тъга. Психолозите обръщат специално внимание на стреса след ваканция – темата в този епизод на подкаста "Импулсът в мен". Според здравните специалисти е нормално да се изпитва известна степен на..
На 20 януари православните християни честват паметта на преп. Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Търновски. Българската църква особено тържествено отбелязва деня, посветен на св. Евтимий, последният патриарх преди падането на България под турско робство. Повече за празника в "Нашият ден" разказва Ана-Мария Кръстева...
В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични опаковъчни решения от гъбен материал и картон. Тези опаковки предлагат висока ефективност, стандартизация и възможност за адаптация към различни продукти, независимо от формата и размера им. Основната..
Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само. Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм "Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg