Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Юлия Рошу: Нападението срещу медиите е нападение срещу демокрацията

| Интервю
Снимка: Pixabay

Главният редактор на румънското издание "Gazeta Sporturilor" Каталин Цепелин бе принуден да напусне, тъй като отказа да предаде на ръководството на компанията материали, свързани с индустрията за залагания. Какви разпоредби, процедури и правила са въведени, за да се гарантира независимостта и редакционната свобода на журналистите в Румъния? Колко често се случва натиск върху медии или журналисти в Румъния? Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Юлия Рошу, старши редактор на изданието.

"Всъщност, на първо място, трябва да се отбележи, че "Gazeta Sporturilor" в Румъния е част от спортното подразделение на "Ringier", което се нарича "Ringier Sports Media Group" и има швейцарско-българско ръководство. Намесата, за която нашите редакции отправиха обвинение към мениджмънта, идва от ръководителите на това спортно подразделение. То на свой ред описа нашите обвинения като фалшиви в прессъобщение. Въпреки това всякаква намеса в редакционната дейност, независимо дали е от политически, икономически, търговски характер, или идва от страна на собствениците, е забранена от румънското законодателство. Тя е забранена и въз основа на съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, а освен това и на законодателство, прието неотдавна от Европейската комисия.

В случая с журналистите от "Libertatea" и "Gazeta Sporturilor" този вид търговска или каквато и да е друга редакционна намеса е забранена дори от правилата на нашата собствена пресгрупа, тръста "Ringier", заложени в Кодекса за поведение и в тази Редакционна декларация за мисията е посочено, че, цитирам: "Нашите журналисти не правят компромиси спрямо влиянието на отделни лица, компании и власти". Така че очевидно има няколко закона, които обхващат и гарантират редакционната независимост, и журналистите в двете редакции са се противопоставили предимно на опитите за промяна на редакционното съдържание в полза на фирмите за залагания. Или в полза на други фирми, с които компанията има договори за реклама. Журналистиката в обществен интерес не може да бъде подчинена на икономически и политически интереси или власт. И това се казва в европейското законодателство."

Натиск в румънските медии

"Мисля, че има различни случаи, в зависимост от техния предмет, така да се каже. Ако говорим за съдебни дела от типа SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation, те са доста чести в Румъния и целта им е по-скоро да накарат журналистите да се цензурират сами. Защото често журналистите, в резултат на статиите, които пишат – тук имаме предвид разследвания, проучвания, но не само, дори и новини – впоследствие могат да бъдат и дори биват изправени пред съда. Те могат да се окажат в съдебни дела, които са дълги, скъпи и изтощителни, което наистина може да доведе до автоцензура.

Напоследък сме свидетели и на случаи, в които полицията или други държавни структури се намесват в работата на журналистите или в резултат на работата на журналистите. Още по-хубаво е, че имахме случаи, в които DIICOT (Дирекцията за разследване на престъпленията на организираната престъпност и тероризма – бел. прев.) нахлу в редакция в Браила и обвини журналист в детска порнография, само защото журналистът е написал остра статия срещу началника на полицията в Браила. Впоследствие делото му беше прекратено, а обвинението беше отхвърлено от съда.

Имахме случаи, в които журналисти от Румънското обществено радио бяха дисциплинарно уволнени от институцията, в която работеха, защото публично обвиниха радиото в политизиране на редакционното му съдържание. Известен е и случаят с разследващата журналистка Емилия Шеркан, която обвини полицията, че я компрометира с нейни интимни снимки, които са изтекли от полицията в медиите, след като тя публикува разследване, в което разкри, че тогавашният министър-председател Николае Чука е плагиатствал докторската си дисертация.

След Революцията има и е имало случаи, в които журналисти са били сплашвани или са претърпели насилие от страна на работодателите си. 

Може би по онова време не е имало толкова много или прозрачни дискусии за тези неща и затова за нас беше важно да говорим открито за случилото се в "Gazeta Sporturilor" и да го представим на общественото внимание.“

Журналистите от "Libertatea" и "Gazeta Sporturilor" сега, няколко седмици след като главният редактор на "Gazeta Sporturilor" трябваше да напусне

"Разбирате, че ситуацията в момента е доста трудна за всички нас. Но въпреки годината, която беше тъжна за "Libertatea" по няколко причини, включително загубата на двама колеги (смъртта на Юлия Марин и Михня Василиу – бел. ред.), двата екипа продължиха работата си с професионализъм и показаха, че работят заедно и работят толкова добре, колкото досега. Виждаме, че тъкмо докато от едната страна се извършваше отстраняването на главния редактор Четин Цепелин, друг колега от "Gazeta Sporturilor" бе заминала за Канада, за да разбере и разкрие какво се е случило в случая със Симона Халеп. Разследване, което иначе не би било възможно без редакционна свобода, не би било възможно, ако журналистите създаваха само това съдържание, което облагодетелства хазартните компании. Нямаше да е възможно, ако журналистите пишеха само текстове, с които искат да превърнат собствените си читатели в хазартни играчи. Но нашият легитимен страх е, че виждаме, че това е възможно да се случи. 

И мисля, че за нас, като журналисти, е важно да уважаваме редакционната си независимост, независимо дали става дума за журналисти от "Gazeta Sporturilor или за други журналисти от "Libertatea" от други редакции в Румъния. Защото, на първо място, ние служим на обществения интерес.

А обществеността трябва да знае, че нападението срещу пресата е нападение срещу демокрацията и срещу правото ѝ да бъде информирана правилно и честно. И за това се борим, за това работим всеки ден и това е нашата цел – да защитаваме това право, на първо място, и да направим много ясна разграничителна линия между това, което е реклама – договорите за реклама са нормални във всеки тръст, във всяка компания, но те никога не трябва да се намесват в редакционната дейност; точно както никой извън редакцията няма право да вижда написана статия, независимо дали е новина или разследване. Никой извън редакцията не трябва да вижда статията, преди да бъде публикувана. И това е принцип, на който много държим."

Снимка – Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творба от изложбата

Художници даряват картините си, за да помогнат на талантливи студенти

В новия брой на рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" бе представена уникалната инициатива "Изкуство в помощ на изкуството". Този благотворителен проект е замислен и организиран от преподавателя по живопис в Националната художествена академия, главен асистент д-р Юлиан Станкулов , който е и инициатор на идеята. Изложбата, част от..

обновено на 13.05.24 в 13:23

Български ученици ще създават филми за климатичните промени

В рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" беше представен интересен проект, в който български ученици се включват активно в борбата с климатичните промени. Институт Сервантес София, в сътрудничество с други членове на клъстер EUNIC-България, стартира инициативата "Научи, разкажи, заснеми", продължаваща няколко месеца в градовете..

обновено на 13.05.24 в 12:35

Гражданската инициатива "Княжевецъ"

"Княжевецъ" е гражданска инициатива, която се бори за опазването на Княжевската минерална баня и културното наследство на водата. Любо Стефанов споделя в "Terra Култура" новини от последната кръгла маса, обсъждаща съдбата на сградата. По думите на Стефанов ситуацията не е розова. " Според Общия устройствен план Княжевската минерална трябва..

публикувано на 13.05.24 в 12:07
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

111 години от откриването на Централната минерална баня в София

На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София. В своята книга "Малки софийски истории"..

публикувано на 13.05.24 в 10:15