Ключът към дома на пчелите

"Домът на пчелите" – това е дебютният роман на писателя и поета Цанко Лалев. 

Романът няма гръмки претенции, не е написан и да влезе в списъка на бестселърите, а е по-скоро покана да влезеш в разговор със самия себе си. Сюжетът може да бъде разказан, но книгата – не. Той лежи на много здрави документални фундаменти, а е написан на език, който говори леко и образно на жив български език.  

Като всички големи романи, които ни карат да мислим, става дума за битката между доброто и злото, за тяхното противопоставяне. Те са ясно очертани. И за това кой как спасява душата си. 

Героите – съвременни и средновековни – са описани пестеливо през действието. Те извеждат темите – за бащинството, за това как да посрещнеш една болест, за отношението ни към миналото, за природното съжителство с истината и мистичното... Авторът успява да раздели световете и след това да покаже целостта и хармонията на всичко. 

В книгата доброто побеждава, но войната със злото все още не е завършена. 

България пази някаква истина и я пази зад тази объркана, нарочно премълчана на места и завоалирана история. Истина, по-голяма от историческите датировки. Авторът е уловил и предал това по невероятен начин в разказа като естествена плът, усещането, че има нещо, по-велико от големите империи – едно знание, което е над нас. 

Ето как Цанко Лалев представя в "Артефир" първия си роман:

"Изненадващо, се вълнувам много от излизането на романа, защото имам много книги – една част от тях са научнопопулярни за българската история. Като поет, съм длъжен да разкривам своята душа, дори разпъната, пред читателите, а с този роман показвам най-големите дълбочини на ума си – изводи, философски мисли, до които съм достигнал и съм облякъл в една художествена форма. Сега хората биха видели какво мисля, а поезията показва какво чувствам.  /.../

По отношение на езика – от тази фантастична тъкан на средновековния език, запазен във фолклора и донякъде в християнските текстове на старобългарските писатели, съм се учил и откривал голяма радост.  /.../

Не можеше романът да мине без самодиви, върколаци... и българския фолклор. Аз повече от 20 години съм правил научнопопулярни книги за българската история и българския фолклор. А това означава наистина детайлно проучване. Когато навлезеш в тези съкровищници толкова надълбоко, разбираш, че всичките проблеми, които хората имат сега, са разиграни вече в миналото и дори имат вече оценка. 

В момента същата тази битка между доброто и злото става в целия свят и дори тази битка звучи все по-средновековно. Ние не вървим към едно човешко бъдеще на развити същества, а се връщаме назад към състояния, в които войната се явява неразделна част от живота на хората – това е срамно! /.../

За да можех да разиграя темите художествено – с образи и действия, избрах двама ученици от модерна съвременна София, които пропадат в средновековното минало. Това ми помага, чрез такъв изострен конфликт и внезапност, да покажа едни дълбочини, които историческата наука, без да иска, скрива. Тя разказва за владетелите, за събитията, за войните, но пропуска да каже, че духовно България през богомилството (част от героите са богомили) играе изключителна роля в духовния живот на Европа, на нашите предци. Материалният свят може да постига огромни успехи, но той е ефимерен, изчезва. Изчезнали са Византия, Симеонова България, Римската империя... Остават едните идеи...  /.../

Богомилите смятат, че безсмъртната част от човека, наречена "душа", се превръща в нещо, което отлита, събира се на едно място около Бога, а древните мъдреци са се досетили, че най-близко до този образ е пчелата. Домът на пчелите всъщност означава Раят, в който енергийният запис на нашите същности –душите – под еднаква форма стоят около Бога."

Чуйте повече от звуковия файл.

Цанко Лалев е български писател. Роден е през 1962 година в София. Завършва висшето си образование в Софийския университет по специалностите "Българска филология“ и "История на културата“. По-известен е с книгите си "Български митове и легенди” и "Древни загадки от България”. Лалев е и автор на сборници с детски стихове и на две стихосбирки – "Тежки улици” (1988) и "Майстор на окови” (1994).

Снимки – ИК Хермес