След Франкфуртската школа, или повече по темата има ли "идеологически невинни понятия"?

"В социалната теория на Франкфуртската школа, която всъщност налага термина "критическа теория", доминира заниманието с това как познавателните модели, които властват в съвременната наука, отразяват и подкрепят статуквото на социалната неправда. Така един от представителите на тази школа Макс Хоркхаймер си е представял раждането на една нова социология, която не само държи сметка за обществените процеси като фактология, но и успява да се впише в тях, въвлечена едновременно от неизбежното си полагане в социума и от работата с понятията. Понятията никога не са идеологически невинни – това твърдение ще стане общо място на всеки опит в критическата теория", това пише авторът в автореферата към дисертационния си труд, който впоследствие излиза на книга.

"Ранните социални критици, неомарксисти от Франкфуртската школа, през 20-те години критикуват едновременно познавателната и моралната философия, като опити за инструментализация на понятията. Те казват – познавателната и моралната теория употребява понятията, за да си послужи с тях", пояснява в ефира на предаването авторът Георги Илиев.

"Това, което ни учи Франкфуртската школа, е на критическо мислене. Нещо, което всеки иска да постигне в днешно време, но всъщност не можем да направим, тъй като много често си служим с готови фрази и постановки", каза в интервюто доц. д-р Камелия Спасова, която ще бъде част от хората, представящи събитието.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Георги Илиев работи като научен сътрудник в секция "Теория на литературата" към Института за литература при БАН. Неговите интереси са съсредоточени главно в областта на съвременната критическа теория и политическа философия.

Книгата "Отношението между епистемология и етика в теорията след Франкфуртската школа" е посветена на теоретическите достижения на Франкфуртския социологически институт и неговите първи представители от 30-те и 40-те години на XXв. Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер. Изследването се насочва и към последователи на школата и нейни по-късни членове като Юрген Хабермас, но също и към по-далечни наследници на франкфуртската мисловна тенденция като Мишел Фуко, Джудит Бътлър, Славой Жижек.

Основните въпроси, които се поставят в текста, засягат мястото на етиката в съвременната диалектическа теория, както и възможността за преминаване от абстрактни пропозиции към положени във времето и пространството изказвания, т.е. към осмисляне на въпроса за отношението между познавателно и историческо. Разгърнати са основните форми, под които историческото се представя като фундаментално измерение на практическия разум – в сферата на политическата и социалната мисъл, но също така и в полето на художествената литература.