"В социалната теория на Франкфуртската школа, която всъщност налага термина "критическа теория", доминира заниманието с това как познавателните модели, които властват в съвременната наука, отразяват и подкрепят статуквото на социалната неправда. Така един от представителите на тази школа Макс Хоркхаймер си е представял раждането на една нова социология, която не само държи сметка за обществените процеси като фактология, но и успява да се впише в тях, въвлечена едновременно от неизбежното си полагане в социума и от работата с понятията. Понятията никога не са идеологически невинни – това твърдение ще стане общо място на всеки опит в критическата теория", това пише авторът в автореферата към дисертационния си труд, който впоследствие излиза на книга.
"Ранните социални критици, неомарксисти от Франкфуртската школа, през 20-те години критикуват едновременно познавателната и моралната философия, като опити за инструментализация на понятията. Те казват – познавателната и моралната теория употребява понятията, за да си послужи с тях", пояснява в ефира на предаването авторът Георги Илиев.
"Това, което ни учи Франкфуртската школа, е на критическо мислене. Нещо, което всеки иска да постигне в днешно време, но всъщност не можем да направим, тъй като много често си служим с готови фрази и постановки", каза в интервюто доц. д-р Камелия Спасова, която ще бъде част от хората, представящи събитието.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Георги Илиев работи като научен сътрудник в секция "Теория на литературата" към Института за литература при БАН. Неговите интереси са съсредоточени главно в областта на съвременната критическа теория и политическа философия.
Книгата "Отношението между епистемология и етика в теорията след Франкфуртската школа" е посветена на теоретическите достижения на Франкфуртския социологически институт и неговите първи представители от 30-те и 40-те години на XXв. Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер. Изследването се насочва и към последователи на школата и нейни по-късни членове като Юрген Хабермас, но също и към по-далечни наследници на франкфуртската мисловна тенденция като Мишел Фуко, Джудит Бътлър, Славой Жижек.
Основните въпроси, които се поставят в текста, засягат мястото на етиката в съвременната диалектическа теория, както и възможността за преминаване от абстрактни пропозиции към положени във времето и пространството изказвания, т.е. към осмисляне на въпроса за отношението между познавателно и историческо. Разгърнати са основните форми, под които историческото се представя като фундаментално измерение на практическия разум – в сферата на политическата и социалната мисъл, но също така и в полето на художествената литература.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
