"В различни посоки делото на Франсоаз Долто се продължава днес и всички те са в България." – казва проф. Моника Богданова, психоаналитик, преподавател, създател на психоаналитичния център "Зеленият двор" и организатор на "Дните на Долто" у нас.
115 години от рождението на френската психоаналитичка се навършиха тази седмица, много от нейните книги са издадени в България, а идеите ѝ се доказват във времето. Една от най-големите от тях е, че "всичко е език" и бебето може да общува и да доказва кое е много преди да започне да говори.
"Има много сигнали, които бебето ни дава, ако има някакъв проблем, но ние, забързани в ежедневието си, ги неглижираме. – казва проф. Моника Богданова – Прочуто на тази ширина е "То ще го израсте", но ние, психоаналитиците, знаем, че това не е така. Когато дойде семейство с дете на 4-5 години, което не говори, много малко неща могат да се направят. Долто е била оптимист по отношение на детското развитие с изключителна вяра в ресурса на малките деца и бебетата.
По онова време да се говори на бебетата и то за трудни теми е било странно. Тя е казвала, че детето има право на своето страдание. Сега обаче децата станаха свръхценни и това да могат да се справят сами, да паднат, да се ожулят – все по-рядко става. Изключителна драма за децата е, че са свръхобгрижвани. Много люшнахме и виждаме последиците от това. Всички сме много свободни и продължаваме да търсим информация, къде са границите ни в ученето, в знанието?
Не е клише да уважаваш детето, но трябва да имаш дистанция от него, да го погледнеш и да се запиташ то всъщност има ли нужда от това?
Наричали са Долто "бабата на Франция", тя е могла да бъде рязка и категорична, но психоанализата винаги стои зад нея. Време е да се прилючи със стремежа към перфектното родителство. Никой не очаква да има перфектни майка и баща и слава богу. Защото иначе няма да има развитие."
Още за идеите на Франсоаз Долто и за дейността на "Зеленият двор" – чуйте в "Какво се случва".
Снимка – "Зеленият двор" и clinicand.com
По време на горещите летни дни е важно да се полагат специални грижи за домашните любимци, за да се гарантира тяхното здраве и комфорт. Според д-р Надежда Мечева, ръководител на клиниката за бездомни животни към фондация "Четири лапи“, големите горещини могат да бъдат особено опасни за животните. Тя подчертава, че трябва да сме внимателни с..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата. На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10. 27-годишният банскалия измина скоростно..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
