Баничан – село на храмове, щъркели, магарета, лук, плетени чорапи, везана карта и пееща спирка

Селото е на 5 километра от общинския си център Гоце Делчев, на 40 километра от ски-курорта Банско, на 30 километра от границата между България и Гърция и на 3 километра от античния град Никополис ад Нестум. В него има два минерални извора.


През XIX век Баничан е християнско село в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата "Свети Архангел Михаил" е построена през 1864 година. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баничан е записано като Баница и е посочено като село с 53 домакинства, 200 жители помаци и 160 жители българи. Към 1900 година Баничан е християнско селище и в него живеят 410 християни в 60 къщи. Днес в селото живеят над 500 човека.


Пътят от Банско към Гоце Делчев и обратно минава през центъра на селото. А в него има какво да се види – в землището му има цели седем храма – църкви, параклиси и манастир, Баничан е с най-много гнезда на щъркели в района, там се намира и единствения в страната парк за стари магарета. Под парка е къщата, върху чиято фасада са нарисувани две женски фигури в носии, известна като Везаната къща.


Баничани се гордеят със своите уникални вълнени плетени чорапи, носии, пищюмали (престилки) и уникалната везана карта на селото, за която са използвани 5000 метра конци и 900 хиляди бода. А най-новата атракция е иновативната пееща спирка на която има интерактивна карта с информация за реликвите на селото и QR код, който препраща към интернет страницата на читалището. Точно на тази пееща спирка разговарям с читалищния секретар.