(Не)стабилни ли са Западните Балкани?

публикувано на 24.11.23 в 12:35 | Анализ

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на последната си визита в Северна Македония

Снимка: БТА

В периода от 19 ноември до 22 ноември 2023 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Северна Македония.

"Посещението на Йенс Столтенберг на Балканите идва в един момент на нарастващо напрежение в Западните Балкани", казва журналистът Райна Асенова, директор на Дирекция "Балкани" в БТА.

По думите ѝ най-голямата заплаха за региона е напрежението между Косово и Сърбия. Последната ескалация на напрежението е на 24 септември в Северно Косово, когато въоръжена група косовски сърби влязоха в сблъсък с косовската полиция, при което загинаха косовски полицай и трима от сръбските нападатели. Преговорите, които двете страни водят с посредничеството на ЕС за нормализиране на отношенията си, отново са в застой.

Йенс Столтенберг посочи, че няма реална военна заплаха за срещу която и да е страна съюзничка на НАТО в региона, тъй като след инцидента от края на септември може да избухне нова война в района, подклаждана от Сърбия. Още повече, че през последните дни Сърбия разположи противовъздушни системи в непосредствена близост до границата с Косово. Въпросът беше поставен по време на двустранната среща на премиера Албин Курти с Йенс Столтенберг в Прищина. В отговор на това сръбският президент Александър Вучич заяви, че "къде и как ще разположим нашата армия в съответствие с конституцията на Република Сърбия и законите на тази страна, без да застрашаваме никого по никакъв начин, това е наша работа".

Сърбия в последно време изостри отношенията си с още съседни държави. Наскоро хърватски дипломат беше изгонен от Сърбия с обвинението, че работи извън определените от Виенската конвенция права и правомощия. Последва ответна реакция и от страна на Хърватия и един сръбски дипломат бе отзован.

Словения отказа да приеме акредитивните писма на посочения за нов сръбски посланик в Любляна, защото това е бившият сръбски военен министър Зоран Джорджевич.

"Страните от Западните Балкани така се окопали в своите позиции и много трудно е да бъдем оптимисти и да смятаме, че това посещение ще отключи някаква процеси на позитивно развитие", казва още тя.

След събитията в Северно Косово страните-членки на НАТО увеличиха броя на членовете на мисията КейФОР в Косово до 4500 войници. А Босна и Херцеговина ще получи близо 53 млн. евро за усилване на отбраната и сферата на сигурността. НАТО гледа на Босна и Херцеговина като единна страна и е загрижено от сепаратистката реторика и реториката на разделение, както и за външните влияния, особено от Русия, което личи в изказванията на босненския сръбски лидер Милорад Додик.

Членството на страната в ЕС е добро, но трябва да се бъдат изпълнени някои условия, като промените в Конституцията, с които Северна Македония се задължи да запише българите като държавотворен народ.

Чуйте подробности в звуковия файл.