"Художникът, застанал пред голямото платно с разперени ръце, би трябвало да прилича на птица или на бостанско плашило. Виждам се и по двата начина. Рисувайки, аз доизграждам смисъла на своя живот, спасявам се от самотата. Имам вярата, че картините ми ще останат и ще бъдат по-ценни, отколкото сега. Когато усетя, че това, което рисувам, се получава, изпитвам радост, дори щастие. Редом с тях изскача и страхът, че ще разваля нещо. Колкото по-голям опит натрупвам, толкова по-свободен се чувствам. Искам да стигна до предела.", казва Динко Стоев в интервю на Марин Бодаков за сп. "Тоест".
Новата му изложба в галерия "Райко Алексиев" е "ретроспекция на конкретни идеи и продълженията им", "разказва" няколко сюжета, които са познати на почитателите на художника. Те са доразработени, споделя той в текст си към експозицията: "Това са сценарии и герои, които сякаш не мога да изоставя, и които претърпяват периодична преоценка и преработка".
Захапка – захапалият железен прът човек тук е вече с разкървавена уста, кървава дупка, която зее, дори малките бебета са с железни тръби в устата; Коледната приказка е смразяваща и доведена до ужасен край – Дядо Коледа отива на боклука, за да бъде и той като елена си оглозган; басейните, водите изобщо, са места не толкова за пречистване, колкото заплаха, а в автопортрета под душа човекът сам е насочил към устата си струята сякаш да заглуши неистовия си вик, да се удави… "Това са някои от нещата, които се оказва, че цели шейсет и пет години ме занимават… каквото и да значи това", признава Динко Стоев.
Няколкото рисунки с молив на осемгодишния син на художника са лъч надежда в мрачните му констатации за времето и човека.
Чуйте Динко Стоев:
Действителността - тя е главен герой на милиони филми. Ако погледнем към програмата на 29-ия София филм фест тя отново няма да изневери на себе си. На документалното кино отдавна не са му достатъчни само едно интересно събитие или една интересна личност, та дори представяне на социален проблем. Сякаш всички теми са вече експлоатирани, визуалните..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл – "Хора, места и вещи" от Дънкан Макмилан. Пиесата на известния британски драматург е писана през 2015 година и сега оживява за първи път на българска сцена в постановка на режисьора Боян Иванов, който е работил по превода на Любов Костова...
П етима млади графици от Пловдив представят днес селекция от произведенията си в първата графична галерия в града под тепетата "Абрис". Младите пловдивски художници са се обединили в група, която са нарекли "Три Шест Пет". Графиките могат да бъдат видени до 24 март. Трима млади мъже и две дами, които са завършили заедно Академията за музикално,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим умовете ни да са хладни, а вицовете – горещи, сиреч съвсем нови. От друга страна, наясно сме със силата на старите вицове в определени моменти и според ситуацията не се колебаем да ги използваме. Тази седмица ситуацията бе такава, че стар виц ще има в неделя веднага след новините в 18 часа, но освен него, можете..
Изложбата "Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)" на "Шипка" 6, може да се види до 26 март. Милко Диков е сред най-награждаваните ни карикатуристи, работи в областта на политическата, семейната и еротичната карикатура. "Естетиката на неговата рисунка е много особена – казва проф. Анри Кулев – Първо, той е категоричен график – дали това,..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg