Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лидия Димковска и (не)удобството на съществуването

4
Македонската писателка и поетеса Лидия Димковска
Снимка: Емона Цончева

Лидия Димковска е поетеса, писател и преводач от румънски и словенски, издала е 7 книги с поезия и 4 романа, 3 от които са преведени на български, автор е и на сборник къси разкази – книгите ѝ са преведени на 15 езика. Димковска е от поколението македонски писатели, родени през 70-те години на ХХ век. Родена е в Скопие, Северна Македония. Живее в Любляна, Словения.

Димковска е гост на Коледния панаир на книгата и на Софийския международен литературен фестивал, където представи своята книга "(Не)удобството на съществуването".

Творческата биография на Димковска сама говори за космополитната сила на нейните литературни произведения. В това издание за първи път се представя поезията на Димковска в превод на български с цялостен преглед на поетичното ѝ творчество, което талантливо осмисля нашето трагично съвремие. Подборът е направен от стихосбирките ѝ "Раждания от Изток" (1992), през "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "pH неутрално за живот и смърт".

Според Гоце Смилевски тя се утвърждава като несъмнено най-силния творчески глас от тази генерация. А Поли Муканова казва: "Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки. Читателят ще се докосне до нейните светове – толкова близки и поглъщащи – от индивидуалното страдание до глобалните екзистенциални кризи на XXI век. Така светът, в който живеем, ще се осмисли с цялата ни възможна обреченост и големия смисъл на литературата – да споделяме ранимостта си като лек за човешкото страдание на тази земя. По този начин ще преодолеем (не)удобството на съществуването си. Нашата изначална болка."

Македонската поетеса и писателка гостува и в "Артефир". Какво разказа тя – чуйте повече от звуковия файл. 

Лидия Димковска (1971, Скопие, Северна Македония) е поетеса, писателка и преводачка от румънски и словенски на македонски език. Издала е седем книги с поезия: "Раждания от Изток" (1992, съвместно с Борис Чавкоски), "Огънят на буквите" (1994), "Изгризани нокти" (1998), "Нобел срещу Нобел" (2001), "рН неутрално за живот и смърт" (2009), "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021); четири романа, три от които са преведени на български: "Скрита камера" (2004), "Резервен живот" (2012) и "Но-Уи" (2016); американския дневник "Отвъд Л." (2018) и сборник с къси разкази: "Когато напуснах Карл Либкнехт" (2019). 

Нейните книги са преведени на 15 езика. Печели наградата "Студентски сбор" за дебютното си поетично произведение, наградата за най-добра стихосбирка "Братя Миладинови", два пъти наградата за проза "Стале Попов" на Дружеството на писателите на Македония, немската награда за поезия "Хуберт Бурда", румънските награди за поезия "Поезис" и "Тудор Аргези", европейската награда за поезия "Петру Крду", наградата на Европейския съюз за литература за романа "Резервен живот", специалната награда "Европейско културно наследство" за най-добър разказ, словенската за поезия "Чаша на безсмъртието", албанско-македонската награда за поезия "Наим Фрашери" и др. Книгите ѝ са номинирани и за американската награда "Най-добра преводна книга" както за поезия, така и за проза, за немската "Берлински мост", за полската "Европейски поет на свободата" и за международната "Балканика". 

Участвала е в множество международни литературни срещи, четения и творчески резиденции по света. Живее в Любляна, Словения. 112 113 (2009) до последните стихосбирки "Черно на бяло" (2016) и "Гранично състояние" (2021). Димковска принадлежи на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век. 

Снимки – Емона Цончева, Софийски международен литературен фестивал и Уикипедия

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Щерев (вляво) и Емил Янев

Разсичащият сериал с българско участие

В епизод 580 "Трамвай по желание" представя на своята публика шедьовъра в жанра на документално-художественото кино – сръбско-българския минисериал "Операция Сабя". Да припомним. "Сабя" е името на операцията по залавянето на организаторите, поръчителите, извършителите и предателите през 2003 година. Над 10 000 са разпитаните заподозрени, 4500..

публикувано на 06.03.25 в 17:55

Герила гърлс: жените и изкуството на протеста

Световноизвестният артистичен колектив " Герила Гърлс" (Guerrilla Girls) гостува за първи път в България на 6 март от 18.00 ч. в Националната галерия – "Квадрат 500". Анонимните художнички, които по време на своите акции носят маски на горили, ще представят ретроспективната изложба "Изкуството да си непослушна". Експозиция включва..

публикувано на 06.03.25 в 15:02
Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" събира съкровените мисли на Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" съдържа спомени на френската актриса Катрин Деньов, писани по време на снимките на емблематичните филмите "Тристана", "Танцьорка в мрака", "Индокитай". Катрин Деньов е от онези личности, за които е измислено понятието "икона". Актриса, без която не можем да си представим френското кино, и то в епохата на други..

публикувано на 06.03.25 в 13:05

Откриване на изложбата "Жената. Тематични образи на времето" във Велико Търново

Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново открива днес изложбата "Жената. Тематични образи на времето" с творбите на 90 художници. Произведенията в разделите живопис, графика и скулптура, създадени в периода от 20-те до 90-те години на ХХ век, са част от богатия фонд на галерията.   С директора на галерията Мартин Митев, разговаря Ани..

публикувано на 06.03.25 в 12:19
Галерия Credo Bonum – Александър Габровски, Призрака на призрака, 2025

Младите художници – форми за подкрепа

Да си млад художник със сигурност никога и никъде не е лесно. Ясно е, че образованието, каквото и да е то, не е достатъчно за бъдещия професионалист. Той или тя тепърва предстои да се учи – не само в изкуството, но и в ред други съпътстващи го важни дейности в социалната среда. А тя е преди всичко професионалната общност, без чиято подкрепа и..

публикувано на 06.03.25 в 12:05