Учени твърдят: Векове наред повечето пари на българите са отивали за храна

Трима български учени изследват инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до днес. Това са доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Kалоян Ганев от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Българските учени разглеждат инфлацията и паричните реформи и представят интересни наблюдения и изводи на трима български учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Техният анализ проследява историята на инфлацията и паричните реформи в България от 1750 година до наши дни и се фокусира върху връзката между икономическите промени и потребителските навици на българските домакинства.

Един от ключовите аспекти, подчертани от учените, е непрекъснатият еволюционен процес на българската потребителска кошница. Те забелязват, че домакинствата в България са поддържали един и същ потребителски модел и структура на потребителска кошница в продължение на векове.

След Втората световна война и по време на индустриализацията и модернизацията в страната, българските потребители започват постепенно да променят своите навици и да забогатяват, което се отразява на тяхната консумация.

Осезаемите промени в потребителските навици стават видими след 70-те и 80-те години, когато структурата на потребителската кошница става по-съвременна и разнообразна. Този период на икономически и социални промени се характеризира с нарастваща глобализация и трансформация на икономиката.

• Щерьо Ножаров: Очаква се спад на цените в малката потребителска кошница

Друг съществен момент, който излиза от анализа на учените, е влизането на България в Европейския съюз. С този етап на историята на страната разходите за храна започват да намаляват като процент от общите разходи на домакинствата.

Това е важно наблюдение, тъй като векове наред повечето пари, които българите изразходвали, са отивали за храна. С влизането в ЕС този разход се свива значително. Относно предстоящата смяна на валутата на България в евро, учените се изказват, че самата смяна на валутата не би трябвало да представлява сериозно решение или източник на инфлационни проблеми. Този процес трябва да бъде добре обмислен и проведен, за да осигури стабилност на икономиката на страната.

Изследвания като това, представени от доц. Ралица Симеонова-Ганева, доц. Мартин Иванов и доц. Калоян Ганев, са важен принос към разбирането на икономическата история на България и нейната връзка с потребителските навици на населението.

Техните анализи и изводи ни помагат да разберем как се е развивала и променяла икономиката и облика на потребителската кошница на българите през вековете.

Чуйте разговора в звуковия файл.