Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бориса Сарафова и сладките хапки в актьорската професия

Снимка: личен архив

Когато най-лесният начин да се самоубиеш, е да си теглиш един куршум в душата – тогава при всички положения е настъпил онзи повратен момент, в който трябва да избереш да видиш красивото в живота. Защото го има, дори и да нямаш очи за него все още. То е в цъфналото дърво насреща, в чудатите форми на пухкавите облаци в небето, в дядото в метрото, който е спретнат, фин и усмихнат, въпреки годините и ударите на времето. То е в надеждата, която е дълг, в семейството, което е любов и грижа, но и желана отговорност. То е неизбежното страдание и избраното отчаяние, то е мигът, в който от кабелчето, което свърза микрофона ти с радиоапарата на мнозина, ти откриваш тайната на Вселената.

Сигурно звучи прекалено абстрактно и някак романтично за човешкото съществуване, подложено на постоянно оцеляване в днешния колкото технологичен, толкова и напълно аналогичен свят, но за Бориса Сарафова нещата са точно такива.

Тя вярва, че в пътя на актьора идва ден, в който той дава спасението на човека, паднал в капана пълнота безнадеждност:

"Трябва да знаем, че никога не знаем кога в публиката ще има някой, който ще ни види и ще продължи напред", казва Бориса. - "Аз описвам театъра и професията си като мисия. Продължавам да вярвам и съм сигурна, че за цялата кариера на един актьор - може дори само един път да се случи - има момент, в който в публиката се намира човек, който е тотално отчаян от живота, (…) и някой от нас ще бъде причината този човек отново да повярва. Да започне да мечтае, да се хване, да се извади и да продължи да живее с нещо, което е видял и е разбрал сам за себе си."

Бориса Сарафова-Черкелова цялата е комедия, но от онази хубавата - която докато те разсмива до сълзи, те замисля за най-съкровените и лични за теб неща. Завършила е НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, играла е в Смолянския театър, все още е част от трупата на Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, родния ѝ град. Озвучавала е детски филми, гледали сме я в "Апарт" - документалния спектакъл, който ни среща с живота на артистите със сребро в косите, в "Опашката" на Захари Карабашлиев, в "Антигона". Скоро ще я гледаме и в сериала "Съни бийч" и филма "Гунди – легенда за любовта". Бориса заразява със смях, буди емоции и чувства, цялата е енергия, любов и живот.

"Да се срещна с толкова много актьори, които съм гледала и на които се възхищавам, и изведнъж да се окажа до тях - това е изключително вълнение, чест и удоволствие" - казва тя за игралния филм с режисьор Димитър Димитров, който ще разкаже историята за човека зад легендата Георги Аспарухов. – "Благодаря за това, че решиха да направят този филм и мисля, че има голяма магия около него. Живот и здраве, през 2024-та, много хора нямаме търпение да го гледаме. Ще бъде един истински човешки, пълен с емоция и любов филм. А какво по-хубаво от това нещо да е пълно с любов?!"

В навечерието на Бъдни вечер Бориса Сарафова говори в ефира на "Кино с думи" за последните четири години от живота си, в които е започнало израстването ѝ като личност, жена и актриса, получила най-главната роля от всички - тази на майка. Разказва за сладката хапка Райнето - персонажа ѝ в "Гунди - легенда за любовта", за идеята човек да се заобича, хареса и приема, за да може така да помогне и на себе си, и на околните, за непрестанните въпроси, които си задава, и за любовта, която винаги, ама абсолютно винаги е смисълът на всичко.

"Вярвайте, и не просто вярвайте, а знайте, че всичко ще бъде и е наред!", каза тя на слушателите на програма "Христо Ботев".

Целия разговор чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Само български изпълнители на рок феста "Хоталич"

Многохилядна публика очаква Община Севлиево тази година на рок феста "Хоталич". Стените на средновековния град и крепост Хоталич ще приютят почитателите на рокендрола, които ще дойдат в Севлиево за най-мащабното издание на музикалния форум досега. През първия ден на сцената ще се качат "Керана и космонавтите", следвани от "Конкурент" и "Фанданго", а..

публикувано на 03.08.24 в 11:15

Агушевите чифлици – живопис, илюстрации и видео от Красимир Ризов

"Отколе имяло… (Имало едно време…)" е проект на Красимир Ризов с художествено съдържание, което предлага изживяване, кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на красиво, далечно място, в което се е строило дълго време с много практична мисъл, естетика и труд високо в Родопи, където се намират Агушевите чифлици. Ансамбълът от живопис,..

публикувано на 02.08.24 в 16:40
Фантомът на операта

Стари сюжети актуално – Фантомът на операта

В редакция "Хумор и сатира" усещаме работата като почивка, затова и през август няма да спираме с почивката. Тази неделя веднага след новините в 18 часа ще си отдъхнем със: Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Велко Кънев, чийто рожден ден отбелязваме през седмицата. "Истинските новини" –..

публикувано на 02.08.24 в 16:25

Збинек Баладран, Рикардо Арена и Емре Хюнер гостуват на Института за съвременно изкуство

Проектът "Суперпозиции" е инициатива на Института за съвременно изкуство в София. Целта му е да предложи сложна мрежа от аудиовизуални проекти и инсталации на артисти, които отразяват чрез своите практики идеята за съвместен живот, съвместно създаване, обитаване като колективност, припомняйки общи скрити спомени, измисляне на външни пространства и общи..

публикувано на 02.08.24 в 16:18

Нов брой на академичното списание Studia Litteraria

Излезе нова книжка на периодичното издание на Института за литература при БАН Studia Litteraria Serdicensia. В поредицата се отпечатват годишно няколко списания, които са на свободен достъп онлайн и в ограничен хартиен тираж.  Това са предимно тематични броеве с текстове от научни конференции на Института и други изследвания с литературна и..

публикувано на 02.08.24 в 15:15