"Певци с барабани" е роман с необикновена съдба, морален пристан сред хаоса на днешния ден, едно вълнуващо и увлекателно четиво, а авторът му Лао Шъ е един от най-почитаните съвременни класици на китайската драматургия и литература (1899 - 1966). Изданието е част от серията на българските издатели "Виж Китай". Преводът от китайски е от Евгений Карауланов, а редакцията и встъпителна студия към книгата прави проф. Калина Стефанова.
"Когато човек прочете "Певци с барабани" има чувството, че е живял в Китай в онези турбулентни години на войната (1937–1945 г.) и е станал свидетел на гигантски размествания от всякакъв характер. Голямото богатство е, че въпреки цялата мъка, страдания и трагедия, описани в романа, читателят е дарен с особена светлина. Тя идва от усещането за яснота. Яснота за това къде е разликата между фалшивия морал на порядките – онова, което е измислено и постановено от хората, и истинският морал – моралът, даден ни свише.", споделят българските издатели.
Необикновена е съдбата и на "Певци с барабани" и на нейния автор, както и на българския ѝ преводач от китайски. В техния живот и чрез техния живот – на книга, автор и преводач – се срещат и се пресичат далечни светове, традиции, култури и епохи като си подават ръка, допълват се и се обогатяват, за да се разшири нашият хоризонт.
Лао Шъ написва романа по време на престоя си в САЩ (1946 - 1949 г.) и участва в неговия превод от китайски на английски, като сам предлага и прави промени в оригинала.
В Америка през 1952 година излиза и първото издание на книгата на английски език. По това време Лао Шъ е вече обратно в родината си и участва дейно в културния ѝ живот, но така и не предлага романа за издаване в Китай. През 1966 година той става жертва на Културната революция, а по-късно част от ръкописите му се изгубват, сред които и китайският оригинал на "Певци с барабани".
След реабилитацията на Лао Шъ, през 1978 година, се поръчва превод на романа от английското му издание на китайски език. За преводач е избрана Ма Сяоми, която е не само голям познавач на творчеството на писателя, но и на него самия. И двамата се познават още от детството, когато Лао Шъ я води на представление на семейство певци-разказвачи на балади под съпровод на голям барабан - впоследствие прототип на главните герои в романа.
Преводачката Ма Сяоми прибавя изразни средства, които са в стила на автора, и съкращава онова, което смята, че не е характерно за него. След нея група литературни експерти продължават този процес, за да се постигне възможно най-голяма близост до оригиналния стил на Лао Шъ. От това китайско издание на романа е направен и настоящият превод на български език.
"Докато четете "Певци с барабани" ще пътувате в претъпкан с бежанци параход нагоре по течението на река Яндзъ и ще примирате всеки път, когато трябва да се премине поредният смъртоносно опасен праг. Ще преживеете опожаряването на планинския град Чунцин от японските бомбардировки, бягайки от него в близките малки градчета, а после, когато настъпи сезонът на мъглите и вражеските самолети не смеят да летят, ще се върнете обратно там и ще градите живота си от нула, и така отново и отново, докато дойде краят на войната и се качите пак на претъпкан параход, само че сега обратно – по течението на Яндзъ и на път към дома.
И през цялото това време ще мислите за театър, ще ходите на театър, ще живеете за театъра и благодарение на него. Само че това не е този театър, който познавате, а друг, където артистите са едновременно певци, разказвачи и музиканти и тяхното изкуство много лесно пътува, защото имат нужда само от гласа си, от един голям барабан и триструнна лютня, за да разказват балади и да карат публиката да се захласва или пък да им обръща гръб и да ги зарязва.
През цялото това време ще бъдете и част от семейството на Баоцин – майстор на това изкуство, майстор и на изкуството да се изправяш неизменно след всяка житейска превратност. И после трудно ще забравите хората от това семейство. Приятно четене!", пожелават българските издатели на серията "Виж Китай".
За романа "Песента на стрелеца" на Ирене Вайехо в "Нашият ден" разговаряме с Паулина Мичева , представител на едно от водещите български издателства. С ерудицията на класик и с ярка белетристична дарба Вайехо преосмисля сюжета на античната поема, преплита история и митология, придавайки приключенски характер и съвременно звучене на своя..
В столичната галерия "Ракурси" под мотото "Полилеят на подпалвача" се откри съвместна експозиция живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев. Авторите "разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня – вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност", казва кураторът на изложбата Теодосий Георгиев . Чуваме и как..
"Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието". Под това заглавие от 26 февруари до 8 март в галерия Doza се открива изложба, чиито инициатори са Мария Станишева и Руксандра Губернат (Румъния). В реализацията са включени още кураторите Сузана Дан и Милена Едвиг (България). Като част от проекта в края на 2024 година, с подкрепата на..
В Радомир историкът и неумолим изследовател Симеон Мильов, автор на сборника "Скришен фолклор", представя най-новата си книга "Думи за огрев". Изданието съдържа 25 котловинни (не)приказни етюди и песни без ноти от Среднозападна България. Представянето ще се състои в НЧ "Напредък 1895" от 17 ч. – чуйте повече в звуковия файл:..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща живота и професионалния път на един от най-непримиримите български журналисти. Във филма са включени интервюта с колеги, приятели и близки на Милен Цветков, както и архивни кадри от негови предавания..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg