120 години от рождението на Илия Петров

С мащабна експозиция Националната художествена академия отбелязва 120-годишнината от рождението на големия български художник и дългогодишен преподавател в Художествената академия – проф. Илия Петров.

Изложбата в галерия "Академия" с куратори д-р Милена Балчева и Иво Райков ще продължи до 21 януари 2024 година. Тя е част от музейната програма на Националната художествена академия и се реализира в партньорство с Държавна агенция "Архиви".

В продължение на година изследователски екип, работещ по проекта, насочва вниманието си към един от най-интересните периоди от творческото развитие на Илия Петров, свързан с Художествената академия и първите години след дипломирането му. Първото междувоенно десетилетие има голямо значение в процеса на формиране на художника, поради което изследователите често намират причини да продължават да го изучават и анализират. Това е време на първите професионални опити в света на изкуството, време на непрестанни лутания, време, в което се формира ярката индивидуалност на автора – еднакво внушителна и в живописта, и в рисунката.

Годините в Академията оставят дълбока диря в творческия път на художника. Началото е през далечната 1921 г., когато осемнадесетгодишният Илия прекрачва прага на Държавната художествена академия. От ателието на обичания професор Никола Маринов през конкурса за специализация до изложбата отчет за наученото в странство – всеки важен миг от живота на художника се превръща и в неделима част от историческата хроника на Академията. Свое естествено място в експозицията намират и творбите му от втората половина на десетилетието, които са неразривно свързани с времето, прекарано в Мюнхен, с влиянията на немския експресионизъм, с носталгичната тъга по родното и вглеждането в света на другия.

Важен момент от житейските странствания на Илия Петров е конкурсът за преподавател по живопис в Академията през 1940 г., който той печели в оспорвана битка с редица бележити майстори на четката. С началото на 30-те години на миналия век се затваря една важна страница от развитието на художника. Темите в творчеството му стават все по-социално ангажирани, но вече в различна, неокласическа естетика. В идните години той ще се обръща по-често към портрета, пейзажа и фигуралната композиция, а творчеството му от 20-те години ще остане задълго пазено в папките и самотните ъгли на ателието, очаквайки своето повторно откриване.

В изложбата могат да се видят събрани над 50 произведения от Музейната сбирка на Националната художествена академия, Националната галерия, Художествена галерия "Елена Карамихайлова" – Шумен, Дарение "Колекция Светлин Русев" – Плевен, Исторически музей – Панагюрище, Галерия "Финес" и частни колекции.

С цел обогатяване на историческия разказ в експозиционното пространство място намират и любопитни архивни документи от Държавна агенция "Архиви", Архива на Съюза на българските художници и Архивния фонд на Националната художествена академия, както и специално подбрани книжни издания, илюстрирани от художника през 20-те години на ХХ век, които са част от фонда на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Проектът се финансира по програмата на Националната художествена академия за присъщата ѝ научна и художественотворческа дейност.

Екип: Милена Балчева-Божкова (ръководител на проекта и куратор на изложбата), Иво Райков (куратор на изложбата), Стефан Белишки (реставрация), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Силвия Милославова (редакция), Диди Спасова (връзки с обществеността), Надя Русoва (сътрудник), Йоана Карчева (сътрудник), Симона Симеонова (сътрудник).