Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адв. Мария Петрова:

Изкуственият интелект и медицинското право – между възможностите и законовите предизвикателства

Мария Петрова
Снимка: Ани Петрова

В момента въпросът за използването на изкуствения интелект в медицината създава множество правни и етични предизвикателства. Мария Петрова, адвокат по медицинско право, споделя своята гледна точка в интервю за "Нашият ден", като подчертава как ИИ (изкуствен интелект) може да бъде полезен, но и как правната рамка все още не е адаптирана към тези технологични напредъци.

По нейните думи изкуственият интелект навлиза със сила в медицината и вече предоставя много приложения, които могат да подпомогнат както пациентите, така и лекарите. Откриването на болести по рентгенови снимки, анализирането на големи медицински данни за извличане на тенденции и дори консултации и диагностика с помощта на изкуствен интелект са само някои от примерите.

Въпреки тези възможности правните аспекти на използването на ИИ в медицината все още не са ясни и утвърдени. Както посочва в предаването адв. Петрова, европейското законодателство е малко по-консервативно и по-бавно приема изменения. Това означава, че въпреки че ИИ може да бъде изключително полезен, но той все още не е легално признат като последна инстанция в медицинската диагностика и лечение.

Основният легален проблем с използването на ИИ в медицината се свързва със съществуващата правна дефиниция на медицинска дейност. Тази дефиниция обикновено включва лечебни заведения и лекари, които извършват медицински процедури и консултации. С развитието на телемедицината и онлайн медицинските приложения се появява въпросът дали изкуственият интелект, който предоставя консултации и диагностика, трябва да бъде разглеждан като част от медицинската дейност.

“Легалният проблем, който възниква, е, че това е вид медицинска дейност, който, съобразно закона, се упражнява в лечебни заведения. Това е една голяма спънка и пред развитието на телемедицината, защото, въпреки последните промени в Закона за здравето, всички онлайн приложения, които гражданите ползват, са отвъд рамките на закона. В световното законодателство все още няма случай, в който ИИ изцяло да е възприет като последна инстанция. То може да консултира лекаря и да даде предписания, но крайното решения е на конкретния лекар“, посочва тя.

Според адвокат Петрова, въпреки последните промени в Закона за здравето, онлайн приложенията, които гражданите ползват, все още са извън рамките на закона. В момента няма ясно законодателство, което да определя статута и отговорностите на изкуствения интелект в медицината.

Световно законодателство също не предоставя еднозначни насоки относно използването на ИИ в медицината. И ако ИИ може да предостави ценни консултации и дори да даде предписания, крайното решение в медицинската дейност все още остава в ръцете на конкретния лекар.

Така че, докато изкуственият интелект обещава много в медицината, има още много работа, която трябва да бъде свършена в правната сфера, за да се определи как точно той ще бъде интегриран и регулиран в медицинската практика. Този въпрос изисква внимателно обсъждане и промени в законодателствата, за да се осигури оптималното използване на ИИ в медицината, като се спазват етичните и правни стандарти.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33