Съвременното образование се променя и се развива, като все по-голям акцент се поставя върху неформалното обучение и младежките спортни субкултури. В този контекст разговорите с доцент Боряна Ангелова-Игова и професор Елеонора Милева ни предоставят ценни наблюдения в този важен аспект на образованието и младежката активност в България.
В интервю за “Нашият ден“ доцент Боряна Ангелова-Игова, изследовател на младежките спортни субкултури, споделя мнението си за значението на неформалното образование в областта на спорта:
"Всички знаем, че три часа за физическо възпитание и спорт в училище не са достатъчни. Това, което се опитваме да направим в Национална спортна академия, е да намерим алтернативи, как можем да подпомогнем децата и младежите, така че в свободното си време все повече да се занимават със спорт“, казва тя.
В разговора тя разказва повече за програмата “Младежки дейности и спорт“ към Националната спортна академия. Споделя, че нейната цел е да се използва неформалното образование, за да организира допълнителни занимания по различни видове спорт.
“Със средствата на неформалното образование да се опитаме по някакъв начин да организираме допълнителни занимания по вид спорт, като специалистите да са хем част от образователната система, хем да са в някакво свободно време. Да не зависят от програмата в училище“, казва още тя.
По нейните думи, дори когато говорим за нарастващите проблеми като обездвижването и екранната зависимост в съвременното общество, виждаме увеличаване на т.нар. младежки субкултури, свързани със спорта. Все повече деца се ангажират със скейтборд, байк, сноуборд и по този начин, от една страна, развиват общността си, а от друга, подобряват физическата си култура.
Според нея имаме нужда от нови образователни практики, които да съчетават ученето и спорта. От една страна имаме проблем с обездвижването при младежите, а от друга - активни младежки спортни субкултури.
За връзката между училището и спорта
Професор Елеонора Милева, експерт по образователни политики в областта на младежките дейности и спорта, предоставя своите наблюдения в ефира в рубриката “Науката не спи“.
По нейните думи още в детските градини, с въвеждането на задължителното предучилищно образование, физическата култура става неотделима част от детското образование. Според нея в детските градини се провеждат подходящи занятия, но това не е достатъчно. Връзката между детската градина, училището и университетите трябва да бъде много важна.
“В последните години в нашата магистърска програма "Младежки дейности и спорт" се включват все повече учители по физическо възпитание, които искат да развиват спорта извън задължителното физическо възпитание в училище, извън регламентирания учебен процес. Тези учители търсят нови възможности и средства как да организират разнообразни извънучилищни и извънкласни дейности, в които да стимулират учениците да се движат, да бъдат активни и извън физическото възпитание в училище“, посочва тя.
По нейните думи друга тенденция, която все повече набира скорост, е проектната работа и дейности. Все повече учители търсят възможности как да инициират такива различни проекти, както на национално, така и на европейско равнище. Така че да бъдат насочени към учениците или да бъдат включени активно в спортни занимания.
Проф. Милева казва още, че “цялата философия на тази магистърска програма е да реализира връзката между младежите и децата в горна училищна възраст и спорта“. Спорът да се използва като средство за реализиране на младежки политики. “Училището, семейството, висшето училище и университетите трябва да си подадат ръка и да въртят в една посока“, посочва още в разговора проф. Милева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg