Съвременното образование се променя и се развива, като все по-голям акцент се поставя върху неформалното обучение и младежките спортни субкултури. В този контекст разговорите с доцент Боряна Ангелова-Игова и професор Елеонора Милева ни предоставят ценни наблюдения в този важен аспект на образованието и младежката активност в България.
В интервю за “Нашият ден“ доцент Боряна Ангелова-Игова, изследовател на младежките спортни субкултури, споделя мнението си за значението на неформалното образование в областта на спорта:
"Всички знаем, че три часа за физическо възпитание и спорт в училище не са достатъчни. Това, което се опитваме да направим в Национална спортна академия, е да намерим алтернативи, как можем да подпомогнем децата и младежите, така че в свободното си време все повече да се занимават със спорт“, казва тя.
В разговора тя разказва повече за програмата “Младежки дейности и спорт“ към Националната спортна академия. Споделя, че нейната цел е да се използва неформалното образование, за да организира допълнителни занимания по различни видове спорт.
“Със средствата на неформалното образование да се опитаме по някакъв начин да организираме допълнителни занимания по вид спорт, като специалистите да са хем част от образователната система, хем да са в някакво свободно време. Да не зависят от програмата в училище“, казва още тя.
По нейните думи, дори когато говорим за нарастващите проблеми като обездвижването и екранната зависимост в съвременното общество, виждаме увеличаване на т.нар. младежки субкултури, свързани със спорта. Все повече деца се ангажират със скейтборд, байк, сноуборд и по този начин, от една страна, развиват общността си, а от друга, подобряват физическата си култура.
Според нея имаме нужда от нови образователни практики, които да съчетават ученето и спорта. От една страна имаме проблем с обездвижването при младежите, а от друга - активни младежки спортни субкултури.
За връзката между училището и спорта
Професор Елеонора Милева, експерт по образователни политики в областта на младежките дейности и спорта, предоставя своите наблюдения в ефира в рубриката “Науката не спи“.
По нейните думи още в детските градини, с въвеждането на задължителното предучилищно образование, физическата култура става неотделима част от детското образование. Според нея в детските градини се провеждат подходящи занятия, но това не е достатъчно. Връзката между детската градина, училището и университетите трябва да бъде много важна.
“В последните години в нашата магистърска програма "Младежки дейности и спорт" се включват все повече учители по физическо възпитание, които искат да развиват спорта извън задължителното физическо възпитание в училище, извън регламентирания учебен процес. Тези учители търсят нови възможности и средства как да организират разнообразни извънучилищни и извънкласни дейности, в които да стимулират учениците да се движат, да бъдат активни и извън физическото възпитание в училище“, посочва тя.
По нейните думи друга тенденция, която все повече набира скорост, е проектната работа и дейности. Все повече учители търсят възможности как да инициират такива различни проекти, както на национално, така и на европейско равнище. Така че да бъдат насочени към учениците или да бъдат включени активно в спортни занимания.
Проф. Милева казва още, че “цялата философия на тази магистърска програма е да реализира връзката между младежите и децата в горна училищна възраст и спорта“. Спорът да се използва като средство за реализиране на младежки политики. “Училището, семейството, висшето училище и университетите трябва да си подадат ръка и да въртят в една посока“, посочва още в разговора проф. Милева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
По-уязвими ли са поколенията, израснали преди интернет, към фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории и здравна дезинформация? Конференцията "Информацията има значение: Практики за повишаване на дигиталната и медийна грамотност на възрастните", организирана от фондация "Глобални библиотеки" - България , беше посветена на..
Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро. Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена..
В рубриката "Съветите на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Петър Ненов, София: С оглед на обстоятелството,..
Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на Програма "Най-изявените млади личности на света" за 2023 г., организирана от Международната младежка камара – България (JCI Bulgaria). Проучването ѝ в областта на туморната нанотераностика следва..
Противоречат ли на правото на ЕС промените в Закона за адвокатурата? Какви изисквания има нормативната уредба на Европейския съюз по отношение на защитата на важни, според договора на функционирането на ЕС, принципи и права, във връзка със съдебните разноски и възнагражденията на адвоката? За справедливата и балансирана законодателна уредба – една..
Генералният директор на Българското национално радио (БНР), г-н Милен Митев, гостува в предаването "Нашият ден", където говори за ролята си на настоящ и..
Драматичният театър "Невена Коканова" в Ямбол отбелязва 75 години от обявяването си за професионален културен институт. През 1949 година, с Указ на..
Иновативното проучване на лечение на рак на гърдата, ръководено от д-р инж. Веселина Узунова, ѝ донесе място сред топ 30 финалисти в световния формат на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg