Дълго време вестникът е средството, от което човечеството се е осведомявало какво се случва по света, откривало е идеи, с които да се съгласява или пък отрича, срещало се е постиженията на учени, мислители, творци… За българския печат е характерно, че той – макар и късно появил се, – първият български вестник под името "Български орел", излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг (в едва три броя) с основател Иван Богоров, бързо се превръща в основния орган за национално самоосъзнаване и възвисяване. А след Освобождението тъкмо вестниците прокарват политическите страсти, на техните страници се разразяват идеологическите и партийните борби – ожесточени и жилещи.
Ето защо е винаги интересно да се ровиш в старите вестници. Това е сторил Антонио Станоев, известен наш колекционер на печатни издания, който е подбрал в книга със заглавие "Преглед на печата. 100 интригуващи статии от старите вестници (1884-1943)" интересни материали от всякакви сфери – военно дело, политика, икономика, култура, любопитни факти и случки…За това какво е открил в старите вестници и какво е спестил, говорим в "Премълчаната история" с него, с историка Мартин Чорбаджийски, автор на текстовете, съпътстващи печатните изрезки, и с Юлия Йорданова-Панчева, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
