Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си. За щастие в много от случаите се оказва, че няма физиологични причини за подобни симптоми, а след разговор за начина на отглеждане на детето става ясно, че голяма част от времето си то прекарва пред екрана на телефона, телевизора, лаптопа.
Наблюдения от практиката си споделят в предаването "За думите" логопедите Станислава Мешинкова и Диана Лепоева от центъра "СдУМки". Според тях родителите стават все по-осъзнати и склонни да потърсят помощта на специалисти и в същото време масово се подценява пагубното влияние на електронните устройства върху развитието и здравето на децата.
За претоварените с работа и семейни ангажименти родители екранът осигурява мигове за отдих и спокойствие, за други е удобната "бавачка", помощник в храненето на злоядо дете, учител по така необходимия и престижен английски език. Българските деца не правят изключение от връстниците си по света. Според данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5-годишна възраст прекарват средно по 4 часа на ден пред екрана.
Вредите от ранното и безконтролно заседяване пред електронното устройство са доказани.
Д. Лепоева: "Езиковият дефицит е първият, който забелязват родителите, с късното проговаряне. И късното проговаряне всъщност води след себе си и останалите когнитивни нарушения на развитието… Не задържат вниманието си, трудно се концентрират, нарушено запаметяване, нарушения в емоционалната сфера също така. Много са комплексни нещата. Децата развиват агресивност – вербална, физическа, тъкмо от това безконтролно гледане… Имали сме случаи в практиката си деца, които по цял ден са оставяни пред устройство, пред телевизор, което за детската нервна система просто може да е пагубно."
Ст. Мешикова: "До тригодишна възраст устройствата не влияят изобщо благоприятно на психиката и на децата не трябва да се използват като стимулно средство дори при хранене… Вече между три и четиригодишна възраст е възможно по едни 15 минути децата да гледат, но това да бъде контролирано от родител, а след това вече с увеличаването на възрастта и времето се увеличава, но все пак отново е под контрола на родителя…и да бъде на български… Едно дете до 4-5-годишна възраст според мен не би трябвало да учи втори, чужд език, стига да не живее в двуезична среда… Защото дотогава говорът се формира и дотогава все още учим български език, учим как да комуникираме на български, на основния роден език."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
"Ръководство за справяне със стреса или защо зебрите нямат язва" е една от знаковите книги на Робърт Саполски, невролог и приматолог, професор по биология, неврология и неврохирургия в Станфордския университет. Доц. Росен Люцканов представя книгата и основните идеи в работата на самия Саполски във "Време за наука". "Книгата е..
Европейският съюз и политиката на Европейската комисия, свързана с безопасния за децата интернет, отдавна е намерила израз в различни директиви. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата по същество е всеобхватен подход за гарантиране на защитата, уважението и овластяването на децата и младите хора онлайн. Със Закона за цифровите услуги бяха..
Мръсен въздух, сковаващ студ, вятър, мъгли и човешката кожа, уязвима от всички тези природни фактори. Разговаряхме с дерматолога и водещ специалист в Александровска болница доц. Жана Казанджиева. Диалогът в поредното издание "За здравето" протече на няколко нива с различни сюжети. Първо отделихме внимание на външните фактори, които влияят на..
Той е млад и потомствен земеделски производител от Исперих. Целенасочен, устремен и уверен в себе си е. По време на срещата ни най-често повтаряната от него дума е "трудолюбие". И няма как да е иначе, защото, както сам казва, "от малък тичам след трактора". (В трактора беше и когато му звъннах, за да му кажа кога ще излъчим рубриката, чийто главен..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е активен член на Explorers Club Bulgaria - първата по рода си неправителствена организация у нас, посветена на напредъка в научните изследвания и..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg