На 5 февруари преди 105 години на остров Хиос е роден Андреас Папандреу. Син е на Георгиос Папандреу и на София Минейко. Той остава сред най-влиятелните политически лидери на XX век на Балканите. В ролята на министър-председател е 10 години. Този факт го нарежда на четвърто място в списъка на най-дълго управлявалите гръцки премиери – след Константинос Караманлис, Елефтериос Венизелос и Харилаос Трикупис.
Фамилията Папандреу е типичен представител на политическите династии в гръцката политика, защото три поколения политици са успели да се изкачат до върха на изпълнителната власт в страната.
След челен сблъсък с диктатурата на Йоанис Метаксас, като студент в Юридическия факултет на Атинския университет през 1941 г., той е принуден да имигрира в САЩ. Именно там Папандреу прави успешна университетска кариера. През 1942 година става асистент в Харвард, а през следващата година защитава докторат. В периода 1943–1944 г. е доброволец във Военния флот на Съединените щати. Той преподава икономика в различни американски университети близо 10 години. Професор е в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 г. до 1959 г. е декан на Икономическия факултет. През 1959 г. се връща за една година в Гърция в рамките на изследователска икономическа мисия. А след две години е назначен за председател на Управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка.
През 1968 г. той създава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974 г.
На 3 септември 1974 г. е обявено създаването на ПАСОК (Общо гръцко социалистическо движение), което управлява Гърция с кратко прекъсване близо 20 години. А Андреас Папандреу става негов председател. На първите парламентарни избори след края на диктатурата на "черните полковници", които се провеждат през ноември 1974 г., ПАСОК заема едва 15 места (13,5% от гласовете). На следващите избори през ноември 1977 г. ПАСОК прави важна стъпка и печели 25%, и става най-голямата опозиционна сила в гръцкия парламент с 93 депутати.
През 1981 г., когато Андреас Папандреу става премиер, предлага програма за социални реформи, като обединява левите и социалдемократите. Управлението на Папандреу се характеризира със социални мерки и внимание към правата на работниците. Въпреки това икономическите трудности и инфлацията се оказват основни предизвикателства по време на неговите три мандата, като министър-председател на Гърция.
Неговите последователи вярват, че именно той модернизира Гърция и успява да разбие някои от консервативните традиции. Неговите политически опоненти го определят като хитър популист, който преобръща гръцкия политически живот.
Като лидер на ПАСОК, Папандреу умело използва кризата в отношенията между Гърция и БЮР Македония, за да извлече политически дивиденти, които го връщат за трети път в управлението на държавата в периода 1993-1996 г. Именно тогава правителство на гръцките социалисти налага икономически санкции на Скопие, които по-късно ще действат на принципа на бумеранга, т.е. Гърция ще допринесе сама за задълбочаване на икономическата криза. На 16 февруари 1994 г. е наложено едностранно търговско ембарго от страна на Атина, което продължава близо 20 месеца. Търговската блокада е убийствена, особено за компаниите от Северна Гърция поради липса на индустриална стратегия на правителството на ПАСОК. Поради влошено здраве през 1996 г. Андреас Папандреу подава оставка. Но и без влошеното му здраве го карат да се оттегли. Тръгва си от този свят на 23 юни 1996 г.
Архивният фонд на БНР пази гласа на политическия динозавър, който задаваше дълги години тона в политиката, а бедните гърци го приемаха за Господ.
Чуйте изявлението, направено от Андреас Папандреу на 13.11.1983 г. по време на официално му посещение в България.
Снимки – в. Вима
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В деня, когато честваме свободата си и съхраняването на българския дух, самосъзнание и вяра, в "Нашият ден" разговаряме с Пепа Гологанова , учител по история и ръководител на кръжока по Краезнание към НЧ "Христо Ботев 1869". Гологанова разказва легендата за Калифер войвода , който бранил планинските проходи от султана. Най-сетне османският..
Ще се постараем да ви направим съпричастни с духовния празник на нашите сънародници в Лондон от отминалия уикенд. На 22 февруари, вечерта българският патриарх Даниил бе посрещнат с камбанен звън, за да отслужи първата вечерня в храма, посветен на всебългарския светец Йоан Рилски Чудотворец в столицата на Великобритания, а на следващия ден бе..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg