На 5 февруари преди 105 години на остров Хиос е роден Андреас Папандреу. Син е на Георгиос Папандреу и на София Минейко. Той остава сред най-влиятелните политически лидери на XX век на Балканите. В ролята на министър-председател е 10 години. Този факт го нарежда на четвърто място в списъка на най-дълго управлявалите гръцки премиери – след Константинос Караманлис, Елефтериос Венизелос и Харилаос Трикупис.
Фамилията Папандреу е типичен представител на политическите династии в гръцката политика, защото три поколения политици са успели да се изкачат до върха на изпълнителната власт в страната.
След челен сблъсък с диктатурата на Йоанис Метаксас, като студент в Юридическия факултет на Атинския университет през 1941 г., той е принуден да имигрира в САЩ. Именно там Папандреу прави успешна университетска кариера. През 1942 година става асистент в Харвард, а през следващата година защитава докторат. В периода 1943–1944 г. е доброволец във Военния флот на Съединените щати. Той преподава икономика в различни американски университети близо 10 години. Професор е в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 г. до 1959 г. е декан на Икономическия факултет. През 1959 г. се връща за една година в Гърция в рамките на изследователска икономическа мисия. А след две години е назначен за председател на Управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка.
През 1968 г. той създава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974 г.
На 3 септември 1974 г. е обявено създаването на ПАСОК (Общо гръцко социалистическо движение), което управлява Гърция с кратко прекъсване близо 20 години. А Андреас Папандреу става негов председател. На първите парламентарни избори след края на диктатурата на "черните полковници", които се провеждат през ноември 1974 г., ПАСОК заема едва 15 места (13,5% от гласовете). На следващите избори през ноември 1977 г. ПАСОК прави важна стъпка и печели 25%, и става най-голямата опозиционна сила в гръцкия парламент с 93 депутати.
През 1981 г., когато Андреас Папандреу става премиер, предлага програма за социални реформи, като обединява левите и социалдемократите. Управлението на Папандреу се характеризира със социални мерки и внимание към правата на работниците. Въпреки това икономическите трудности и инфлацията се оказват основни предизвикателства по време на неговите три мандата, като министър-председател на Гърция.
Неговите последователи вярват, че именно той модернизира Гърция и успява да разбие някои от консервативните традиции. Неговите политически опоненти го определят като хитър популист, който преобръща гръцкия политически живот.
Като лидер на ПАСОК, Папандреу умело използва кризата в отношенията между Гърция и БЮР Македония, за да извлече политически дивиденти, които го връщат за трети път в управлението на държавата в периода 1993-1996 г. Именно тогава правителство на гръцките социалисти налага икономически санкции на Скопие, които по-късно ще действат на принципа на бумеранга, т.е. Гърция ще допринесе сама за задълбочаване на икономическата криза. На 16 февруари 1994 г. е наложено едностранно търговско ембарго от страна на Атина, което продължава близо 20 месеца. Търговската блокада е убийствена, особено за компаниите от Северна Гърция поради липса на индустриална стратегия на правителството на ПАСОК. Поради влошено здраве през 1996 г. Андреас Папандреу подава оставка. Но и без влошеното му здраве го карат да се оттегли. Тръгва си от този свят на 23 юни 1996 г.
Архивният фонд на БНР пази гласа на политическия динозавър, който задаваше дълги години тона в политиката, а бедните гърци го приемаха за Господ.
Чуйте изявлението, направено от Андреас Папандреу на 13.11.1983 г. по време на официално му посещение в България.
Снимки – в. Вима
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища? В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев , горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение". На телефонната линия на..
"Грийнпийс" – България* заедно с "Energy cities"** организират "енергийно еспресо" – специализирано обучение за създаване на енергийни общности – онлайн курс, насочен към общински специалисти от цялата страна, ангажирани в сферите: градско планиране, зелен политики, енергетика и енергийна ефективност, както и в инвестиции и социална политика. За..
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg