Вторият том от поредицата "Метаморфози" – "Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" разгръща в ретроспектива темата за архитектурата от близкото ни минало.
"Архитектурата неизбежно се преустройства, но е изключително важно да запазим паметта за това, което се е случило, преди то да бъде напълно изчезнало. – казва проф. Ташева– За нас е времето на "соца", но за целия останал свят, това е втората половина на 20 век. Архитектурата е нещо, което се ползва дълги години, така че този период в България не отстъпва по нищо на постиженията в другите страни"
Според доц. Мария Давчева: "Архитектурата не бива да се обременява с политико-идеологически въпроси, ако ние не успеем, то поне поколението на нашите деца ще го направи. Да бъдем малко по-обективни, емоционалните спомени оставят трайна следа, но архитектурата не може до безкрай да носи тези спомени."
Изданието припомня в детайли възникването на големите ни морски курорти, в периода, когато се е раждал масовия туризъм. Архитектите ни са били особено отговорни към вписването им в средата, строяло се е бързо, раждат се истински архитектурни шедьоври.
Доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева смятат, че успешните реконструкции на хотелите, според изискванията на днешния туризъм, са тези, които успяват да запазят първоначалния облик на сградите, поне в основни линии. Сред най-запазените ни морски комплекси е например "Албена", където дори след промените, не е допуснато масово безразборно строителство.
Изданието разказва за стойностните архитектурни обекти от втората половина на 20 век във Варна, Бургас и Стара Загора, а историята и намесите в резиденцията "Евксиноград" са най-добрият пример за запазване на архитектурната визия.
"Метаморфози – Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" ще бъде представена на 15 февруари в "Клуба на архитекта" в София. Чуйте доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева в "Какво се случва".
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg