Дългата звукова памет на предаването "За думите" пази безценни свидетелства за пътя към и в словото на творци, учени, преводачи и преподаватели, които са модел и вдъхновение не само за преките си последователи, но и за всички пребиваващи в света на културата и духовността. Щастливи сме, че можем да се връщаме към разговорите с тях, за да почерпим от светлата енергия на таланта и почтеността им към езика и избраното поприще.
Мари Врина е изтъкната изследователка на българския език, литература и култура и утвърдена преводачка от български език във Франция. Безспорни са заслугите ѝ за популяризиране на българската литература и език. Била е преподавателка в Софийския университет, преподава в Националния институт за източни езици и култури в Париж. Член е на редакционните съвети на няколко научни издания в България.
На 6 февруари на тържествена церемония в аулата на най-старото ни висше училище тя беше удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет. В следобеда на същия ден слушателите на програма "Христо Ботев" имаха възможност да чуят разказа на Мари Врина за първия ѝ досег и продължаващата любов към българския език, за трудните и очарователните страни на родното ни слово и световете на българските автори, които превежда.
Чуйте разговора в звуковия файл
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
