На 15 февруари се отбелязва Международният ден на децата с онкологични заболявания. Световната асоциация за борба с детския рак и Международната педиатрична асоциация обявиха тригодишна кампания, чиято цел е да повиши осведомеността по отношение проблемите на болните деца по света. През първата година на кампанията е създаден специализиран сайт, чрез който всеки може да помогне за дефинирането на проблемите на децата с онкологични заболявания и намирането на решения.
Основателят на Сдружение "Заедно срещу саркома" Лидия Витанова дава интервю за "Нашият ден", в което говори за ранната диагностика на рядкото раково заболяване сарком и за предизвикателствата, с които се сблъскват онкоболните деца у нас и техните родители.
Витанова изразява благодарност за възможността да говори по тема, която е много чувствителна за обществото. Сдружението на Лидия Витанова възниква след личния сблъсък на нейното семейство с рядката диагноза, засягаща в по-голямата си част деца в тийнейджърска възраст. Заболяването протича безсимптомно и често се открива в късен стадий. Ето защо каузата на независимото сдружение "Заедно срещу саркома" е да информира обществото за болестта, която представлява рак на костите – за нейната симптоматика и възможностите за лечение.
"Много ми се иска във връзка с утрешния ден, посветен на децата с ракови заболявания, да кажа нещо положително, но истината е, че ми е малко трудно. Миналата година присъствах на една кръгла маса в Народното събрание, където беше изнесена информация, че България е на едно от първите места по детска смъртност. Това е нещото, по което трябва много сериозно да работим и като неправителствени организации, и в сътрудничество с властимащите", казва Витанова и акцентира върху нуждата от информираност, ранна диагностика и по-добра комуникация между отделните здравни заведения. Онкоболните деца се лекуват в три болници в страната – в София, в Пловдив и във Варна – и липсата на места често забавя навременното лечение.
Лидия Витанова споделя личния си родителски опит, свързан с лечението на сарком. Тя изброява и симптомите, които алармират за нуждата от медицински мерки в първоначален етап – болка в крайник, подуване, повишена температура и трудна подвижност.
Един от главните проблеми, които възпрепятстват борбата с онкологичните заболявания при децата у нас, е липсата на общодостъпен регистър на раковите случаи.
"Ние, като неправителствена организация, нямаме достъп до официалната статистика за България. Всички нови терапии, всички лечения, образователни програми трябва да се базират на тези бройки", заявява Витанова. Тя добавя, че по-света има разработени терапии с добра успеваемост, които могат да бъдат имплементирани и у нас. Ако регистрите станат достъпни, няма да се говори с понятия като "много" и "малко" случаи, а с конкретни цифри, на базата на които може да се направи план за справяне с болестта. Друг акцент, който основателят на сдружението поставя, е върху многоаспектния подход в лечението, защото раковото заболяване не предполага само една химиотерапия и една лъчетерапия.
Може би най-болезнената тема – тази за палиативните грижи – Витанова коментира така: "Разбирането за палиативни грижи в България и класификацията на Световната здравна организация са различни неща. В България разбирането е, че това са тези последни около 25 дни от живота на терминалните случаи. Според СЗО това е целият път на онкологично болното дете – от началото, когато то има нужда от по-интензивни грижи и когато родителите имат нужда от подкрепа. В България няма център за палиативни грижи за деца и почти всеки път, когато сме повдигали темата, се реагира много емоционално. Това е нещо, което трябва да се постави на масата с ясни и точни критерии, за да може тези деца все пак да получават тези грижи."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg