Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нарцистична ли е съвременната култура

Снимка: Pexels

"Ти ще живееш, докато не познаеш себе си", казва слепият прорицател Тирезий на юношата Нарцис според мита, чийто край всички знаем. И днес тъкмо да станем цветя от самолюбие, но дори и това не можем.

Кривите огледала, в които се оглеждаме, са навсякъде. В телефоните ни, които замениха идеята за каквато и да е критична мисъл по посока на Аз-а и света с образ, на който може да се полюбуваме до захлас, най-вече защото всъщност е много далеч от нас. В другите, които преминават, застояват се, и те се оглеждат, но почти винаги нищо не виждат, което колкото ни разочарова, толкова и ни радва, че оставаме все още скрити. В действителните огледала, където би трябвало собственото ни отражение да ни говори, но ние просто отказваме да се вгледаме в него.

И така от едно криво огледало на друго културата ни е виновна. Тя е дълбоко нарцистична днес, защото - изненада - е отражение на самите нас.

Не ви ли се струва, че се въртим в кръг? Не спираме да критикуваме съвременната култура, при това доста банално, за нещата, които ние създаваме – ние сме консуматорското общество, което има нужда от собствения си нарцисизъм, за да задвижи както социалните мрежи, така и самата идея за изграждането и доизкусуряването на света и Аз-а в него там, където почти нищо не може да пробие маркетинговите стратегии и саморазрушителните ни цели.

Ако приемем, че макар културата да е едно наистина всеобхватно понятие, но все пак смисълът ѝ се крие в това да провокира интереса ни към нещо - от какво се интересуваме в действителност? От самите себе си или от нещо извън нас?

Нарцистична ли е съвременната култура беше въпросът във фокуса на "Какво се случва".

Според Орлин Милчев, режисьор и съавтор на подкаста "2&200", голяма част от това, което наричаме култура и изкуство, е някакъв вид нарцисизъм. Самите артисти работят с желанието си да бъдат видени, чути и харесани.

"Изкуството и нарцисизмът няма как да бъдат разделени. Културата сама по себе си отразява желанието на един човек да постави себе си в центъра. Тук е разликата между това, което живеем днес, и това, което е в миналото. В миналото по някакъв начин освен себе си ти поставяш и това, което правиш. Днес ние, благодарение на великия, могъщ интернет, изпадаме все повече в един проблем – проблема да поставиш себе си не заради това, което правиш, а заради това, което си. (…) Тук, разбира се, има и линия "политики на идентичност" и самото усещане, че вече не това какво правиш, а това кой си ти дава право да искаш внимание", обяснява Милчев.

Той е на мнение обаче, че в тази ситуация трябва да бъде поставена и разделителна линия между култура и общество.

"Ако в обществото ни нарцисизмът съществува, то културата ни сякаш започва да се лекува от него. (…) Тя по-скоро оглежда нещата около себе си, а не вглеждането вътре в себе си."

Орлин Милчев смята, че разбирането ни за това какво е културата се променя спрямо времето, в което живеем.

"Времето, в което битуваме сега, е много интересен резултат на всичко, което се случва 60-те години и усещането, че ние като хора първо трябва да разберем кои сме, да се разпределим, да започнем някакъв диалог между нас, между системата и там някъде да се надяваме да я променим. А дали това може да стане чрез изкуство, чрез култура? По-скоро чрез изкуство – не, чрез култура - да, с натрупвания обаче."

Константин Мравов, журналист в програма "Хоризонт" на БНР и автор на подкаста "Попкултура", твърди, че съвременната култура е много индивидуализирана.

"Като казвам "култура", имам предвид обобщаващото понятие - начин на живот, който обаче със сигурност е все по-индивидуализиран. Това има и добри страни, има и лоши страни. Започвайки, разбира се, от лошото, не съм първият човек, който ще отбележи това отчуждаване в рамките на развитието на индустриализацията, на капитализма също. Макар че тази дума винаги я разгледаме, когато някой я каже – все едно той има предвид само нещо отрицателно. Независимо какво е моето отношение към властващата идеологическа система в момента, тя има своите характерни черти. Една от тях е точно отчуждаването на човека в рамките на постепенната индустриализация и дигитализация. То е свързано с това, че живеем все по-отделени един от друг. (…) Целият ни начин на живот, комуникацията ни е индивидуализирана.  И в този смисъл се стига до това, което в действителност не е добре, а именно – солидарността се превръща в нещо, което не е естествено. (…) Въпреки че имаме всички условия да съпреживяваме, на нас ни е по-трудно да го правим, отколкото преди", казва Мравов.

В звуковия файл можете да чуете още:
• Защо прекарваме всичко през себе си, но реално не съпреживяваме нищо, което е извън нашата група?
• Как индивидуалният нарцисизъм битува с груповия нарцисизъм на сепаратизма, който е наличен и отляво, и отдясно?
• Защо капсулацията ни достига "арогантно-агресивни" измерения?
• Заложени ли са ни въпроси от типа "Кой съм?, "Как да живея?" и най-вече "Какво искам?", или тъкмо обратното?
• Защо всъщност какво искаш зависи както от възрастта, в която се намираш, така и от различните исторически периоди, в които е светът?
• Какво е културата, освен комбинация и натрупвания от много размисли и изкуство, пречупващи ъгъла ни към ежедневието и въпросите, които ни вълнуват?
• Какво представлява "големият пъзел на културата"?
• Винаги ли, когато говорим за нарцисизъм, трябва да става дума за нещо негативно?


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Летящата поезия на Росен Карамфилов

Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."   Илюстрациите в книгата са..

публикувано на 20.04.24 в 11:10
Григор Бануши

Григор Бануши за недовършената симфония на едно поколение

Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..

публикувано на 20.04.24 в 09:05
„Добрутро“, 2022 г.

"Реката на забравата" – дебютна изложба на Христина Костова

"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..

публикувано на 20.04.24 в 08:35

Такива сме си

В редакция "Хумор и сатира" сме подчертано любознателни и се интересуваме от всичко в света, но на слушателите си предлагаме само най-важното. Тази неделя след новините в 18 подборката изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" - германски полицаи ще помагат на летище..

публикувано на 20.04.24 в 08:05

Наближава крайният срок за "Искри" 2024

До 30 април 2024 г. всички деца, които обичат да пишат, могат да се включат в Националния радиоконкурс за детско литературно творчество "Искри". Конкурсът се организира за 41-ви път от програма "Христо Ботев" на Българското национално радио и е най-старият национален конкурс за литературни произведения, написани от деца. "Очертава се и..

публикувано на 19.04.24 в 17:15