Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновените и осиновителите към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/съпругата на осиновения.
Какви са правните последици от дългогодишното протакане на премахването на тайната на осиновяването? Има ли противоправно поведение на узналите за тази тайна? Справят ли се институциите в България преди и след прилагането на законовите промени? Сурогатното майчинство – алтернатива ли е и какви трудности крие? Продължаваме темата от 2 февруари.
Тодор Тодоров – криминалист и графолог, консултант на предаването, автор на книгата "Защото ме е родил баща ми"; адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, гостуват на "Законът и Темида" с коментари:
Адв. Елка Пороминска разясни в началото още от правните аспекти на темата: "Основни важни неща искам да уточня, защото те засягат пряко или косвено над 2 млн. българи (осиновени и техните близки). От 1961 г., когато се възприема в законодателството "пълното осиновяване", до този момент са около 2 млн. души, свързани с тази т.нар. "подмяна на личността" във връзка с пълното осиновяване. Знаем, че при пълно осиновяване се пише нов акт за раждане, който се съставя от общинските органи, и се намира в ЕСГРАОН. В този нов акт за раждане се вписват новите родители (осиновителите), детето с реалната дата на раждане и съответно се вписва обикновено и ново име, защото осиновителите желаят да дадат име на своето дете.
Това сериозно изменение на един член от Семейния кодекс се приема малко превратно и навсякъде по медиите се написа "Падна тайната на осиновяването". Дебело следва да подчертаем, че изобщо не е така. Самата законова процедура не, че пречи, но не помага. Дори в сегашния ѝ вид ми се струва, че няма да има кой знае какво улеснение, с оглед на Новата национална електронна система. Това изменение е сериозна крачка напред в облекчаването на процедурата, доколкото не е необходимо да се доказват "важни причини", налагащи вдигане на тази тайна на осиновяването. Но и сега е необходимо при подаване на такава молба пред Окръжния съд/Софийски градски съд да се изложат аргументирано сериозни причини, поради които лицето желае да стигне до своите рождени родители. От разговорите ми с хора, тръгнали по този трънлив път, съм с дълбокото убеждение, че това е една много сложна дейност, трудна и времеемка дори за адвокати и детективи."
Тодор Тодоров коментира: "Да, направена е една крачка – крачка почти в нищото! Увеличава се на пръв поглед узнаването, дига се тайната... тръби се, че е отпаднала тайната. Не е отпаднала въобще. Не виждам с какво помага на осиновените. Ние в нашето общество много обичаме тайната на всички нива. Респективно нашето общество много се страхува от тайната.
Ще бъда краен – трябва да падне окончателно всякаква тайна, думата "тайна" не трябва да съществува, за да няма зависимост на личността към тези неща и всичко да върви както трябва.
Тодор Тодоров и адв. Елка Пороминска коментираха и т.нар. "сурогатно майчинство". Тази материя не е правно уредена нито у нас, нито по света. Сурогатното майчинство е една неуредена в закона възможност, но на практика се реализира сурогатно майчинство извън България. Много български двойки заобикалят реда, по който би следвало да стане осиновяване на детето с цялата сложна система. Засега нямаме такава регламентация, но имаме отделни случаи, в които се постига сурогатно майчинство.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В редакция "Хумор и сатира" знаем най-различни тайни и с удоволствие ги издаваме. Миналата седмица например бе първото заседание на парламента за тази година. Според официалните новини, на него са били обсъдени три точки – удължителният Закон за бюджета, промени в някои ставки на ДДС и изслушване на финансовия министър. Истината обаче е, че е имало..
От какво се нуждаят родителите на хоспитализирани деца у нас прави опит да разбере фондация "Даная" с проекта "Сила и Подкрепа за Майките" . За процеса на събиране на данни в помощ на проекта в "Нашият ден" разказва социологът Милена Статева . По думите на Статева никой не знае какви точно са потребностите на родителите, изправени..
За "моментната снимка" на обществото ни като по-широка социална система в "Нашият ден" разговаряме със социалния експерт Станислав Додов дни преди събитието "Станция за вслушване: България и светът в зората на 2025 година" . "Станция за вслушване" е ежегодно международно събитие с българско участие, осмислящо процесите и явленията от..
В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати. Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност..
Ситуацията с държавния бюджет и цената на тока в "Нашият ден" коментира доц. д-р Йосиф Аврамов , експерт в областта на финансите и инвестициите. Възможно ли бе цените на хляба и на природния газ да не бъдат повишени в началото на тази година – според доц. Аврамов отговорът е "да", особено що се отнася до цените на електричеството. Цените..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg