Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новите промени в Семейния кодекс и падането на тайната на осиновяването – II част

адв. Елка Пороминска, Анелия Торошанова и Тодор Тодоров
Снимка: БНР

Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновените и осиновителите към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/съпругата на осиновения. 

Какви са правните последици от дългогодишното протакане на премахването на тайната на осиновяването? Има ли противоправно поведение на узналите за тази тайна? Справят ли се институциите в България преди и след прилагането на законовите промени? Сурогатното майчинство – алтернатива ли е и какви трудности крие? Продължаваме темата от 2 февруари.

Тодор Тодоров – криминалист и графолог, консултант на предаването, автор на книгата "Защото ме е родил баща ми"; адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, гостуват на "Законът и Темида" с коментари:

Адв. Елка Пороминска разясни в началото още от правните аспекти на темата: "Основни важни неща искам да уточня, защото те засягат пряко или косвено над 2 млн. българи (осиновени и техните близки). От 1961 г., когато се възприема в законодателството "пълното осиновяване", до този момент са около 2 млн. души, свързани с тази т.нар. "подмяна на личността" във връзка с пълното осиновяване. Знаем, че при пълно осиновяване се пише нов акт за раждане, който се съставя от общинските органи, и се намира в ЕСГРАОН. В този нов акт за раждане се вписват новите родители (осиновителите), детето с реалната дата на раждане и съответно се вписва обикновено и ново име, защото осиновителите желаят да дадат име на своето дете. 

Това сериозно изменение на един член от Семейния кодекс се приема малко превратно и навсякъде по медиите се написа "Падна тайната на осиновяването". Дебело следва да подчертаем, че изобщо не е така. Самата законова процедура не, че пречи, но не помага. Дори в сегашния ѝ вид ми се струва, че няма да има кой знае какво улеснение, с оглед на Новата национална електронна система. Това изменение е сериозна крачка напред в облекчаването на процедурата, доколкото не е необходимо да се доказват "важни причини", налагащи вдигане на тази тайна на осиновяването. Но и сега е необходимо при подаване на такава молба пред Окръжния съд/Софийски градски съд да се изложат аргументирано сериозни причини, поради които лицето желае да стигне до своите рождени родители. От разговорите ми с хора, тръгнали по този трънлив път, съм с дълбокото убеждение, че това е една много сложна дейност, трудна и времеемка дори за адвокати и детективи."

Тодор Тодоров коментира: "Да, направена е една крачка – крачка почти в нищото! Увеличава се на пръв поглед узнаването, дига се тайната... тръби се, че е отпаднала тайната. Не е отпаднала въобще. Не виждам с какво помага на осиновените. Ние в нашето общество много обичаме тайната на всички нива. Респективно нашето общество много се страхува от тайната. 

Ще бъда краен – трябва да падне окончателно всякаква тайна, думата "тайна" не трябва да съществува, за да няма зависимост на личността към тези неща и всичко да върви както трябва. 

Тодор Тодоров и адв. Елка Пороминска коментираха и т.нар. "сурогатно майчинство". Тази материя не е правно уредена нито у нас, нито по света. Сурогатното майчинство е една неуредена в закона възможност, но на практика се реализира сурогатно майчинство извън България. Много български двойки заобикалят реда, по който би следвало да стане осиновяване на детето с цялата сложна система. Засега нямаме такава регламентация, но имаме отделни случаи, в които се постига сурогатно майчинство.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00