Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Семейния кодекс, с които осиновени деца ще могат по-лесно да получат информация за своя произход. С изменението отпада изискването за "важни обстоятелства" за процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновените и осиновителите към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът/съпругата на осиновения.
Какви са правните последици от дългогодишното протакане на премахването на тайната на осиновяването? Има ли противоправно поведение на узналите за тази тайна? Справят ли се институциите в България преди и след прилагането на законовите промени? Сурогатното майчинство – алтернатива ли е и какви трудности крие? Продължаваме темата от 2 февруари.
Тодор Тодоров – криминалист и графолог, консултант на предаването, автор на книгата "Защото ме е родил баща ми"; адв. Елка Пороминска – председател на Асоциацията за жените адвокати, гостуват на "Законът и Темида" с коментари:
Адв. Елка Пороминска разясни в началото още от правните аспекти на темата: "Основни важни неща искам да уточня, защото те засягат пряко или косвено над 2 млн. българи (осиновени и техните близки). От 1961 г., когато се възприема в законодателството "пълното осиновяване", до този момент са около 2 млн. души, свързани с тази т.нар. "подмяна на личността" във връзка с пълното осиновяване. Знаем, че при пълно осиновяване се пише нов акт за раждане, който се съставя от общинските органи, и се намира в ЕСГРАОН. В този нов акт за раждане се вписват новите родители (осиновителите), детето с реалната дата на раждане и съответно се вписва обикновено и ново име, защото осиновителите желаят да дадат име на своето дете.
Това сериозно изменение на един член от Семейния кодекс се приема малко превратно и навсякъде по медиите се написа "Падна тайната на осиновяването". Дебело следва да подчертаем, че изобщо не е така. Самата законова процедура не, че пречи, но не помага. Дори в сегашния ѝ вид ми се струва, че няма да има кой знае какво улеснение, с оглед на Новата национална електронна система. Това изменение е сериозна крачка напред в облекчаването на процедурата, доколкото не е необходимо да се доказват "важни причини", налагащи вдигане на тази тайна на осиновяването. Но и сега е необходимо при подаване на такава молба пред Окръжния съд/Софийски градски съд да се изложат аргументирано сериозни причини, поради които лицето желае да стигне до своите рождени родители. От разговорите ми с хора, тръгнали по този трънлив път, съм с дълбокото убеждение, че това е една много сложна дейност, трудна и времеемка дори за адвокати и детективи."
Тодор Тодоров коментира: "Да, направена е една крачка – крачка почти в нищото! Увеличава се на пръв поглед узнаването, дига се тайната... тръби се, че е отпаднала тайната. Не е отпаднала въобще. Не виждам с какво помага на осиновените. Ние в нашето общество много обичаме тайната на всички нива. Респективно нашето общество много се страхува от тайната.
Ще бъда краен – трябва да падне окончателно всякаква тайна, думата "тайна" не трябва да съществува, за да няма зависимост на личността към тези неща и всичко да върви както трябва.
Тодор Тодоров и адв. Елка Пороминска коментираха и т.нар. "сурогатно майчинство". Тази материя не е правно уредена нито у нас, нито по света. Сурогатното майчинство е една неуредена в закона възможност, но на практика се реализира сурогатно майчинство извън България. Много български двойки заобикалят реда, по който би следвало да стане осиновяване на детето с цялата сложна система. Засега нямаме такава регламентация, но имаме отделни случаи, в които се постига сурогатно майчинство.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – БНР
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg