Войната такава, каквато е – в сърцата на нейните жертви, във волята за живот, в битовия страх, в желанието нанесените щети да бъдат заличени и нормалното съществуване да продължи.
Документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот" разкрива същността на войната чрез гласовете на украинците, за които тя е част от реалността вече две години. Слушателите на Програма "Христо Ботев" ще имат възможността да проследят поредицата пет поредни съботи, в пет епизода – на живо в 18:30 ч. Първият епизод, озаглавен "Украински борш в София и Виница", ще бъде излъчен утре, 24 февруари. Авторите на документалната поредица Николета Атанасова и Михаил Михайлов, разказват В "Нашият ден" за силата на духа на "своите украинци" и съвместната работа по проекта.
Пътуването за Николета Атанасова започва още в България, когато преди две години приютява в дома си украинката Алла – главната героиня в документалната поредица.
Атанасова разказва: "В тези пет епизода се преплитат няколко сюжетни линии. Основната е на взаимоотношенията ми с Алла през тези две години война. Тук в България тя живя 10 месеца с дъщеря си. След това реши да се завърне в Украйна и пътуването продължи и до самата Украйна, до дома ѝ. Домът ѝ в момента е във Виница, въпреки, че те са киевчани."
Виница е град на около 300 км южно от Киев, в посока Румъния и по географско разположение прилича на Пловдив. В момента това е едно от спокойните места в страната.
"Една голяма част от действието се намира под една круша. Крушата се намира в дома на Алла и е Крушата – с голямо К. Това е сюрреалистична круша, защото, както Сергей – съпругът на Алла я нарича – това е Крушата на "лошия стопанин". Защо? Защото навремето той не е разделил, когато е трябвало, две дръвчета – една асма и крушовото дърво. И сега асмата директно е полазила вътре в крушата и между едни огромни круши виждаш едни още по-огромни чепки грозде. Тази Круша превърнахме в герой, защото под нея се чуха едни от най-вълнуващите истории, които събрахме в Украйна", споделя авторката.
Михаил, който е човекът, чуващ автентичните гласове на участниците в поредицата, свидетелства, че в тях няма тревога. Той казва: "Може да бъдете изненадани, защото те някак се адаптираха към това и живеят. Стрес е, тежко е, обаче намират дух. Идеята за свободата, за това да са част от ЕС – това ги сплотява. Това е нещо, което не предвиди врагът, че може да има такъв ефект, накрая да сплоти една нация."
"В тези пет епизода ще чуем 12 различни герои и никой от тях не звучи отчаян, въпреки че една част са били на фронта и са се сражавали, други са се срещнали очи в очи с окупаторите и въпреки това са намерили сили днес да заживеят отново нормален живот. Трети от героите ни са доброволци, които и до ден-днешен достигат до фронтовата линия, за да карат продукти, които са необходими, и да извеждат от фронта ранени войници. Няма отчаяние сред тях", допълва Атанасова.
По наблюдение на авторите това, което техните герои изразяват, е по-скоро съжаление от липсата на достатъчен ресурс и международно подкрепление. То не е толкова упрек, колкото очакване Европа и останалият свят да разберат, че това не е война само на Украйна, а на всички срещу една диктатура. Тази диктатура до голяма степен е надскочила своите граници и това се усеща в нагласите на обществото.
Атанасова очертава и други сюжетни линии на документалната поредица: "За мен лично има две вълнуващи истории, които са сателитни и на историята ни с Алла – нейното живеене тук в България и после завръщането. Едната от историите е на две жени от Гостомел, които срещат окупаторите очи в очи. Да, били уплашени, но първото, което ми казаха, беше: "Те изядоха компотите ни" – на толкова битово ниво е бил ужасът им. После осъзнават, когато започват да стрелят по мъжете им и да ги избиват, че животът им е застрашен."
Михаил Михайлов е звукоинженерът на проекта. Той написва музиката и създава саунд дизайна. Музиката не е просто фон на документалния разказ, а самостоятелен герой в него. Композиторът споделя, че чувството идва от самите разкази на героите, преплетени с неговите разбирания за ситуацията там. Той описва влиянията, идеите и метафорите, заложени в шапката на поредицата и музикалното оформление.
Разговорът продължава с още детайли за документалната поредица "Украйна: сцени от един отложен живот", която стартира утре, 24 февруари, по Програма "Христо Ботев" от 18:30 ч.
Снимки – Николета Атанасова, личен архив
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg