"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на слушателите да не вярват на първоаприлските новинарски емисии. Това традиционно радостно и същевременно любопитно събитие е част от българската културна наследственост, като всеки 1 април носи със..
Старозагорският художник Пламен Кирилов открива изложба "Условни пространства" в галерия "Лабиринт" в Пловдив. До момента е реализирал осем самостоятелни изложби, като тази е първата му в Пловдив. Работи предимно в областта на живописта. Определят го, макар и със закачка, като абстрактен импресионист. За изложбата му с него разговаря кореспондентът..
Свикнали сме да приемаме ежедневието си в Софийския град като сиво и неволно да подбираме сиви тоалети за деня си. Има обаче едни хора, които не робуват на рутината и искат да блеснат с цвят, с креативност, с провокация. Именно за тези хора Ася Мирчева и Ивайло Стоименов създават своят профил "Sofia looks so good –София изглежда толкова добре"...
"Сън преди вечност" е новата изложба на художника Мартин Джачков, която на 5 април ще бъде открита в галерия "Видима" в Севлиево . В нея Джачков отново рисува с хартия, за да създаде колажи, които да разкрият личните му пътувания в полето на духа, съня и безвремието. "Тази интимност, която създавам с това да разкажа сънищата си и да дам моите..
"Стъпки във времето – поколения" е изложба, която събира Иван Андонов и Сава Цонев в галерийното пространство. Известният режисьор, актьор и сценарист Иван Андонов е представен с 15 маслени картини – от голямоформатни до кавалетни, пейзажи от края на ХХ век до поетични абстрактни платна, създадени след 2000 г. Сава Цонев излага 10..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
