Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голямо събитие за музикалната ни култура – операта "Медея" на сцена в София

Първата българска постановка на шедьовъра на Луиджи Керубини е действителен повод за национална гордост

Снимка: Светослав Николов

Първата сценична реализация на операта "Медея" от Луиджи Керубини в България беше осъществена в края на февруари 2024 г. в Софийската опера от италиански екип: Франческо Роза – диригент, Марко Гандини – режисьор, Андреа Токио – сценограф, Марио Диче – художник на костюмите. Трите представени спектакъла предизвикаха огромен интерес, залата беше пълна, специалистите и ценителите изглеждаха повече от доволни.

В предаването "Неделен следобед" Светлана Димитрова – драматург на Софийската опера, обяснява причините за избора на това доста предизвикателно заглавие с факта, че ръководството на националния ни оперен театър в последните години проявява специален интерес към непознати у нас творби. Тя дава пример с "Дон Кихот" на Масне, която се игра с много голям успех в София преди 15 години (между другото отново с диригент-постановчик Франческо Роза): "Ще припомня, че "Медея" трябваше да бъде представена през лятото в Белоградчик като пищно събитие на открито. Дори целият екип, който подготви постановката за сцена, посети Белоградчик, за да се запознае с условията. Бяха във възторг… Отлагането, между другото, беше позитивно, защото софийската публика успя първа да види постановката… Тази опера беше абсолютно непозната. За мен беше удивително да открия, че освен онзи прочут запис с Мария Калас и Борис Христов, има още много български певци, които са участвали в тази опера в различни години. Може да се каже, че има ярка българска следа в историята на "Медея" по световните сцени… Беше ми много любопитно да проследя как работи екипът с певците тук, в София. Започнаха от изпяване на текста без диригент, само с режисьора. Всичко беше изпипано до най-малки подробности…" – казва Светлана Димитрова.


Внимателната и детайлна подготовка на изпълнителите направи и на мен много силно впечатление. Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар - Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима. Изключително ярка и въздействаща бе и Виолета Радомирска в ролята на Нерис. И не мога да не отбележа невероятната отдаденост и енергия, с която всички солисти, хорът и оркестърът претвориха музикално и сценично едно от най-трудните оперни заглавия, създадени през XVIII век с "широка, изразителна, величествена и страшна" музика според първите зрители и слушатели от 1797 г. Творбата, определена от самия Йоханес Брамс като "операта, която ние, музикантите, считаме за най-високо постижение на драматичната музика", намери своите достойни интерпретатори в България.

"Искам да кажа, че тези спектакли (дай Боже да се случат и още представления на "Медея" през новия сезон) си струва да бъдат гледани, защото тази опера, за да се впише и Софийската опера, и българският оперен театър заедно с всички останали, изисква огромно уважение към труда, който са вложили нашите артисти. Когато се подготвя "Медея", знае се много добре – един куп звезди се включват в реализацията. А тук, на софийска сцена, тази постановка беше направена на много високо ниво само с български певци. Което всъщност е отдавнашна идея. Тук има гостуващи солисти, но нека си спомним големите ни звезди: Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гяуров, Гюзелев, всички те тук са имали за партньори колегите от Софийската опера. Гостуващите солисти са били само допълнение към българските състави" – добавя Светлана Димитрова. Ето защо съвсем не случайно излъчваме отзвука от "Медея" в София на 3 март.

За огромно съжаление микрофоните на Българското национално радио успяха да стигнат до залата на националния ни оперен театър едва за третия спектакъл - неделя, 25 февруари. В предаването звучат фрагменти от записа с участието на великолепната Диана Ламар в ролята на Медея, Виолета Радомирска - Нерис и  Даниел Дамянов - Язон, дирижира Франческо Роза. Светлана Димитрова споделя впечатления от репетиционния процес и представянето на солистите от двата състава. Предизвикателствата в чудовищно трудната партия на Медея коментират Габриела Георгиева, Лиляна Кехайова и Диана Ламар, а Виолета Радомирска споделя мисли за ролята на Нерис.

Снимки: Светослав Николов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40

Британският критик Грегор Таси – впечатлен от солистите, хора и оркестъра на Софийската опера

Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..

публикувано на 30.06.24 в 08:05