Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голямо събитие за музикалната ни култура – операта "Медея" на сцена в София

Първата българска постановка на шедьовъра на Луиджи Керубини е действителен повод за национална гордост

Снимка: Светослав Николов

Първата сценична реализация на операта "Медея" от Луиджи Керубини в България беше осъществена в края на февруари 2024 г. в Софийската опера от италиански екип: Франческо Роза – диригент, Марко Гандини – режисьор, Андреа Токио – сценограф, Марио Диче – художник на костюмите. Трите представени спектакъла предизвикаха огромен интерес, залата беше пълна, специалистите и ценителите изглеждаха повече от доволни.

В предаването "Неделен следобед" Светлана Димитрова – драматург на Софийската опера, обяснява причините за избора на това доста предизвикателно заглавие с факта, че ръководството на националния ни оперен театър в последните години проявява специален интерес към непознати у нас творби. Тя дава пример с "Дон Кихот" на Масне, която се игра с много голям успех в София преди 15 години (между другото отново с диригент-постановчик Франческо Роза): "Ще припомня, че "Медея" трябваше да бъде представена през лятото в Белоградчик като пищно събитие на открито. Дори целият екип, който подготви постановката за сцена, посети Белоградчик, за да се запознае с условията. Бяха във възторг… Отлагането, между другото, беше позитивно, защото софийската публика успя първа да види постановката… Тази опера беше абсолютно непозната. За мен беше удивително да открия, че освен онзи прочут запис с Мария Калас и Борис Христов, има още много български певци, които са участвали в тази опера в различни години. Може да се каже, че има ярка българска следа в историята на "Медея" по световните сцени… Беше ми много любопитно да проследя как работи екипът с певците тук, в София. Започнаха от изпяване на текста без диригент, само с режисьора. Всичко беше изпипано до най-малки подробности…" – казва Светлана Димитрова.


Внимателната и детайлна подготовка на изпълнителите направи и на мен много силно впечатление. Успях да видя само третия спектакъл – на 25 февруари, в който Диана Ламар буквално спираше дъха на присъстващите в залата с великолепното си превъплъщение в харизматичната и чаровна жена, оскърбена и унизена съпруга и едновременно зла и отмъстителна магьосница. Диана Ламар - Медея, в която се влюбих. Изключително интелигентна певица, фин музикант, ярък артист. Красива и деликатна, без бурни устреми и прекалени емоции, Диана интерпретира своята Медея преди всичко като великолепен вокален образ. Речитативите, ариите, дуетите с Язон и Нерис бяха впечатляващи, а финалната сцена – незабравима. Изключително ярка и въздействаща бе и Виолета Радомирска в ролята на Нерис. И не мога да не отбележа невероятната отдаденост и енергия, с която всички солисти, хорът и оркестърът претвориха музикално и сценично едно от най-трудните оперни заглавия, създадени през XVIII век с "широка, изразителна, величествена и страшна" музика според първите зрители и слушатели от 1797 г. Творбата, определена от самия Йоханес Брамс като "операта, която ние, музикантите, считаме за най-високо постижение на драматичната музика", намери своите достойни интерпретатори в България.

"Искам да кажа, че тези спектакли (дай Боже да се случат и още представления на "Медея" през новия сезон) си струва да бъдат гледани, защото тази опера, за да се впише и Софийската опера, и българският оперен театър заедно с всички останали, изисква огромно уважение към труда, който са вложили нашите артисти. Когато се подготвя "Медея", знае се много добре – един куп звезди се включват в реализацията. А тук, на софийска сцена, тази постановка беше направена на много високо ниво само с български певци. Което всъщност е отдавнашна идея. Тук има гостуващи солисти, но нека си спомним големите ни звезди: Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Гяуров, Гюзелев, всички те тук са имали за партньори колегите от Софийската опера. Гостуващите солисти са били само допълнение към българските състави" – добавя Светлана Димитрова. Ето защо съвсем не случайно излъчваме отзвука от "Медея" в София на 3 март.

За огромно съжаление микрофоните на Българското национално радио успяха да стигнат до залата на националния ни оперен театър едва за третия спектакъл - неделя, 25 февруари. В предаването звучат фрагменти от записа с участието на великолепната Диана Ламар в ролята на Медея, Виолета Радомирска - Нерис и  Даниел Дамянов - Язон, дирижира Франческо Роза. Светлана Димитрова споделя впечатления от репетиционния процес и представянето на солистите от двата състава. Предизвикателствата в чудовищно трудната партия на Медея коментират Габриела Георгиева, Лиляна Кехайова и Диана Ламар, а Виолета Радомирска споделя мисли за ролята на Нерис.

Снимки: Светослав Николов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Монтеки и Капулети кръстосват шпаги на оперната сцена в Лиеж

Сезонът на Кралската опера на Валония в Лиеж продължи през май с белкантова музика и пет представления на "Капулети и Монтеки" на Винченцо Белини. Шестата опера на бележития сицилиански майстор вижда бял свят по време на карнавалния сезон във Венеция през 1830 г. Белини написва творбата само за шест седмици, изпълнявайки спешна поръчка на импресариото..

публикувано на 16.06.24 в 08:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 30 юни 2024 г.

16 юни 3.00 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Missa Solemnis (Тържествена меса) в Ре мажор, оп. 123. Изпълняват Луси Кроу (сопран), Ан Халенберг (мецосопран), Джовани Сала (тенор), Уилям Томас (бас), хор Монтеверди и Революционен и романтичен оркестър. Диригент Джон Елиът Гардинър. 4.14 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Клавирно трио в Си..

публикувано на 15.06.24 в 12:05

160 години от рождението на Рихард Щраус

На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите, симфоничните поеми или с песните си. Но едно е ясно – посвещава живота си на Нейно величество Музиката и ни дарява в наследство 16 опери, 2 симфонии и 8 симфонични поеми, 2 концерта за валдхорна и над 200..

публикувано на 15.06.24 в 07:55
Максим Цеков

Максим Цеков – австрийският цигулар от български произход

"Лауреатите" е нов музикален проект на Оркестър "Кантус Фирмус", който започна с концерт в началото на седмицата. Публиката се потопи в духа на романтизма чрез мелодиите на Шуберт и Чайковски и новата пиеса за цигулка "Смиляна" от Георги Андреев. Солист и концертмайстор на оркестъра бе едва 23 -годишният Максим Цеков . Той е лауреат от престижни..

обновено на 14.06.24 в 12:33
Орлин Горанов

Орлин Горанов: Музиката е най-висшият език между разумните същества

С неподражаемия си глас и артистична харизма Орлин Горанов вече повече от половин век е на върха на българската музикална сцена. Обичаният от поколения българи певец е в студиото на "Нашият ден", за да говори за предстоящите срещи с публиката и нестихващото творческо вдъхновение. Орлин Горанов ще отпразнува своите "50 години магия" с..

публикувано на 14.06.24 в 11:00