Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Гилев: Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето

Димитър Гилев
Снимка: Личен Архив

Един ден след 3 март – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание. 

Гилев вярва, че и деца, и родители трябва да знаят и помнят какво се е случило преди 146 години България е възкръснала на политическата карта на света след близо 500 години робство. Учителят призовава да си спомняме за хилядите герои, дали живота си за нас, не само на националните празници, а ежедневно. Да опознаем себе си, рода си, историята си, културата си, обичаите, да се замисляме защо сме българи – това е единствената надежда да оцелеем като народ, който е носител на европейската култура, смята Гилев. 

Учителят определя историята като точна наука, която обаче е лесна за манипулиране, тъй като се пише от силните на деня. 

"Винаги съм казвал на моите ученици, че историята има много гледни точки и когато ни интересува дадена тема, събитие, дата, личност, ние трябва да четем повече от един източник. Не да отворим учебника по история и да прочетем две изречения, както са поместени повечето събития и герои в нашите учебници за съжаление, и да решим, че това е истината. Ако имаме истински интерес и искаме да научим нещо стойностно и нещо градивно, трябва да четем много от различни източници, от различни години и да си правим изводи."

Един от големите проблеми у нас, свързан с разделението на мненията, според Гилев, се крие в системното преиначаване на българската история през годините. "Колкото и точна наука да е историята, тя е точна само ако се чете точно", заявява историкът. Предимството на времето, в което живеем, е, че всеки може да достигне до разнообразни исторически източници в библиотеките и архивите. 

"Иронията е там, че вместо да ни обединява нашата история, тя ни разделя", допълва Гилев, според когото 3 март е доказателство за това разделение. "Едни се кланят на Русия, други на Запада, а всъщност забравяме, че Руско-турската война е платена с много български жертви. Тя не е дошла даром. Тя е в резултат на Априлското въстание, на делото на Ботев, Раковски, Левски, на животите на Караджата и Хаджи Димитър, на Бенковски, на Райна Княгиня." Вярно е, че Русия е имала имперски интереси, допълва Гилев, но точно в този момент интересите ѝ са съвпадали с тези на българския народ – победа над Османската империя.

За своята учителска професия гостът споделя: "Моето призвание, моята мисия е да съм учител. Обичам си децата, обичам си работата, обичам си родното училище и родния град. Чувствам се щастлив, добре и на място. Мисля, че съм полезен на отечеството си точно в Свиленград и точно в моето училище."

На финала на разговора Гилев споделя една мисъл, която буди повод за размисъл: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Целия разговор чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44