Сътресения в демократичното общество, разширяващи се разломи, липса на емпатия, лъжлива дигитална действителност – макар и мрачна, това е истината за средата, в която живеем. Гостът в "Нашият ден", Радослав Бимбалов е рекламист и писател – човек с безстрашна обществена позиция. Бимбалов, който е автор на сборника с разкази "Млък" и на романа "Екстазис", говори за темите на деня, които го вълнуват, тревожат и служат за творческо вдъхновение.
В началото на разговора Бимбалов изключва от фокуса си дребнотемието – така той определя политическите битки, надцакванията, игрите под масата, подритванията, грозните думи и муцуни, които за жалост заемат голяма част от вниманието на обществото. Загубата на човечност е това, което тревожи Бимбалов, претръпването към болката, равнодушието пред статистиката. По думите на госта това е тенденция, която присъства не само у нас, но и в целия свят, а може би началото ѝ се корени в пандемията, която превърна смъртта в нещо твърде реално и досегаемо.
"Губим най-дълбоките, най-добрите неща, които са ни направили хора. Търсим всячески начин да се разделяме, вместо да търсим път един към друг", смята писателят. Според Бимбалов социалните мрежи имат огромна вина за това: "Навремето е било много по-трудно да се манипулират масите, защото е трябвало да се инвестира много повече в пропаганда." Той припомня, че най-яркият пример за пропаганда дава самият Хитлер, който режисира, заснема и разпространява всяка своя изява под формата на филми. Така антисемитската нацистка идеология успява да облъчи хората и в най-малките населени места.
"Сега няма нужда да правиш всички тези неща, защото всичко е изключително лесно. Можеш просто да сътвориш 20 изкуствени сайта, които да се пълнят по идентичен начин, и тези 20 сайта да бълват непрекъснато фалшива информация. В България са най-успешните тролски фабрики", обяснява Бимбалов, според когото самите социални мрежи не се борят с пропагандните източници, а по-скоро печелят от тях.
Що се отнася до Русия, Бимбалов е на мнение, че там не толкова социалната изолация, колкото страхът е основно пропагандно средство. Това, което се случва с руските опозиционни лидери, тяхното демонстративно преследване и унищожаване е начин за оказване на контрол, заявява гостът.
"Непрекъснато ни се насажда страх, в последните години все по-успешно. В момента върлуват всякакви огромни страхове и те са ирационални. Мен например много ме удивлява страхът, че джендърите ще променят децата ни – как точно? Или пък страхът, че ние изчезваме, защото ни управляват зле – не, ние изчезваме по съвсем други причини. Всичко това се използва, за да се налагат едни тези, да се създават настроения в обществото и тези настроения стават все по-крайни и все по-шумни", допълва Бимбалов.
Писателят казва, че днес се удивляваме как американски журналист отива в Москва и предоставя микрофона на един диктатор и доказан престъпник, но същото се е случвало и с Хитлер, преди той да нахлуе в Полша. "Явно историята е спряла да ни учи, смята Бимбалов и добавя, че толкова сме променили историята във всякакви аспекти, чисто манипулативно и по пропагандни причини, че вече не помним."
А има ли начин за справяне с тази историческа заблуда? Според Бимбалов в приоритет трябва да се превърне създаването на критични мислене у подрастващото поколение. Механизмите на конформизма и недостатъците на образователната система у нас възпрепятстват това критично мислене и не формират личности.
В периферията на темата Бимбалов съобщава, че през юни в Бургас ще се проведе най-големият, вече утвърден с времето форум на работещите в рекламата и комуникациите – ФАРА. Тази година активно участие ще имат и хора на изкуството, тъй като тяхната сфера е пряко свързана с тази на комуникацията и рекламата.
Писателят споделя и още една новина – до края на годината се задава нова книга. Роман, вълнуващ и тежък – за състраданието или неговата липса.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..
"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение" (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg