Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" при Българската академия на науките организира тържествено честване на своята 77-годишнина и на 20 години от членството си в мрежата "Пастьор". Празникът е под мотото "Успешни истории на български учени в мрежата "Пастьор". На него присъства и д-р Сесилия Кастило, отговорник за регионалното и стратегическо развитие на мрежата "Пастьор" в Евро-Средиземноморския регион. Преди година, на 14 март 2022 г., председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски връчи почетен плакет – "златен" на БАН, на директора на Института по микробиология "Стефан Ангелов" проф. Пенка Петрова, за съществения научен принос за развитието на микробиологията в България.
Тази година Институтът по микробиология чества и 20 години от членството в мрежата "Пастьор", където се обединяват усилията на 30 института от 5 континента и 25 държави, уточни проф. Петрова. Център на тази мрежа е институт "Пастьор" в Париж, а останалите са институти в Африка, Южна Америка, Азия и много институти в Европа, допълни тя.
"Алианс Пастьор" финансира научни проекти и за последните години могат да бъдат споменати много от тях. Сред финансираните проекти в сферата на здравеопазването са и средствата за българската ваксина срещу Covid 19, уточни проф. Петрова. Сред финансираните научни изследвания са молекулярните изследвания на туберкулозата, изследванията на връзката между грип и ревматоиден артрит, изучаване микробиома на човека и връзката между чревната микрофлора и заболяванията, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова. Българската ваксина срещу Covid не стана производствена ваксина, но остана като успешен научен продукт и даде възможност за технологичен скок в изследванията за предлагането на различни ваксини и за други заболявания, уточни проф. Петрова.
В последните години интересът към Института по микробиология през последните години е голям, не само заради подобрените условия за работа тук, но и интересните теми, това, че се работи в най-новите области на науката, сподели проф. Петрова. В момента в института се работи по теми, свързани със здравеопазването – като затлъстяване и други заболявания, които да се третират с растителни екстракти.
Друга интересна за младите микробиолози тема е търсенето на биоразграждането на пластмаси, един световен проблем, а в българския институт успяват да изолират съобщества, които разграждат пластмасите, замърсяващи природата.
Повече за събитието и още подробности от разговора с проф. Пенка Петрова – можете да чуете от звуковия файл.
Снимка – БГНЕС
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg