Една "Недовършена пиеса за механичен нож" в Yalta Art Room

Липсата на женски пиеси, а и наличието на експлоатирани такива, поражда интереса на режисьора Ованес Торосян към създаването на подобен текст. Заедно със студентките на проф. Ивайло Христов, които са III курс в НАТФИЗ, той конструира и оформя сценичния вариант на "Недовършена пиеса за механичен нож". Постановката вече е част от афиша на независимата сцена на Yalta Art Room, а премиерата ѝ е в два последователни дни – на 11 и 12 март от 19.30 часа.

Вдъхновението за "Недовършена пиеса за механичен нож" идва от Чехов и начина, по който той дава повод за началото на дадена ситуация. Това довежда до поглед към ключов момент, който оказва влияние върху новата ера на света и правилата на политическата игра в него - атомната бомба. Така историята в пиесата връща зрителите в 1952 година.

Девет героини, сред които Фрида Кало, Мерилин Монро, Валентина Терешкова, Мейми Айзенхауер, баба Ванга, Майка Тереза и две амазонки, се намират на остров, отдалечен от познатите човешки пространства. Знатните събития, които играят важна роля в историята, като атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, са вече минали. Студената война е започнала, а всеки детайл в действията на която и да било страна е изключително важен. Това поставя началото на нов световен ред и нови условия за преговори. Всяка една дама има своя идеология, но съвместно действат като джазов оркестър - всички свирят различно, но пеят заедно. Адамовият свят, довел до разруха, принуждава групата от знакови жени да създадат организация, която да служи като алтернатива. Нейната крайна цел е замяната на основните лостове на световната власт и конструирането на нов модел на света, с кодово име "Фемина тера".

"Когато събереш тези силни персонажи, тези личности, няма как да няма пиеса. Тя носи своя абсурд, разбира се, но самият експеримент е изключително интересен за гледане. Най-хубавото е, че успяхме да докажем обстоятелството, че това би могло да се случи, тъй като чисто биографично тези дами имат и мотиви да направят една такава среща – обяснява Ованес Торосян. – Когато всичко това издържа схематично като драматургия, тогава остава другата част, която може да я превърне в действително добра драматургия, а именно - темите. Важното е доколко те биха могли да ни вълнуват нас, зрителите, сега и колко биха били големи. И открих една такава връзка със света през 1952-ра и днешното време, тъй като - може би или не, но на мен така ми се струва - живеем в едно време на предвоенно напрежение, всеки ден се случват някакви събития по света и аз, като един активен млад човек, се притеснявам дали няма да избухне една много мащабна война и се чудя какво ще правя тогава, какъв би бил светът."

Личности, като представените в "Недовършена пиеса за механичен нож", носят със себе си и големи илюзии, мечти, заряд и енергия, което прави възможно тъкмо те да водят до големите теми.

"Отиваме в една плоскост на едни други тематики, които са ключови според мен за младото поколение, каквито са актрисите. На мен ми се искаше занимавайки се с тях, наистина да разгледаме такива теми, които биха им били като трамплин към професията, с която са се захванали. От гледна точка и на кризата в културата и изкуството в България, сметнах, че би трябвало да направим един водоем, дълбок 80 метра, и да ги хвърлим тези студентки там, да видим какво ще направят. Те за моят радост се справят учудващо добре", каза още Ованес Торосян.

По негови думи това е една абсурдна пиеса, която с много хумор дава отговор на въпроса за неизбежната случайност.

"Именно в едно такова търсене на отговора за нашите действия разбираме отговорността, която трябва да поемем за решенията си. В пиесата загатваме въпроса: "Защо Каин убива Авел?". Там има един камък, който си е седял хилядолетия и е трябвало само Авел да се наведе и да го вземе. Но с взимането на камъка самият Каин има два варианта – да помогне на брат си да счупят орехите, които са били в даровете, или да направи престъплението. Просто той е решил да извърши престъплението, но камъкът си е бил там. Така и в нашия живот по някакъв начин го има това. Ето сега, тази фантазия и илюзия, тази пиеса – я има. Ние задаваме въпросите и случайно някакъв човек попада на нашата постановка. И сега, оттам нататък, големите въпроси, които се задават от сцената – дали биха поставили нашия зрител в позицията на Каин, а пиесата - в позицията на камъка, и той да се захване с това нещо и да вземе този камък, който му даваме от сцената случайно, дали би използвал правилно камъка? Ние се надяваме това да се случи. Малко философски обхват има тази наша пиеса", допълни Торосян.

Защо Каин убива Авел зрителите могат да разберем в създадената илюзия, която се развива в 17 сцени. В тях актрисите Александра Свиленова, Алена Вергова, Диана Минчева, Люба Димитрова, Мартина Георгиева, Мелани Младенова, Милвана Христова, Моника Динова и Натали Никова играят на два състава, като идеята е да си разменят ролите. Така могат да разказват историята от различни гледни точки.

Според Мартина Георгиева, преподавателката на студентките по Сценична реч, те всъщност правят най-важното - казват нещо от сцената чрез словото си.

"Девойките от III курс поставят темите за болката на една жена, за силата на една жена. И аз, като техен преподавател от женски пол, смея да кажа, че те у мен също провокират такива въпроси - доколко силната жена трябва да бъде силна и кога може да си позволи да не е чак толкова силна. Историите на всяка една от тях са емблематични и момичетата доста добре се справят. Идеално даже се справят в персонажите и представянето на тези проблеми. В крайна сметка обаче има един персонаж, който е преживял най-големите трагедии и някак той, като пронизващ действието и събиращ всички тези емблематични персонажи в една линия, извежда болката и въпроса: "Какво правим сега?". Питаш се: "Искам да започна отначало, но как да започна, въпреки това, което ми се е случило?". Мисля, че това е въпрос, който всеки си е задавал, аз със сигурност съм. Това е изключително полезно и за самите тях като професионално развитие – да задават такива големи въпроси от сцената, и то не чрез някаква претенция или нещо друго, а през човешкото преминаване през самите персонажи", разяснява Мартина Георгиева.

Повече чуйте в звуковия файл.

Сценограф и костюмограф на "Недовършена пиеса за механичен нож" e Ирена Дойчевa.