В първата от поредица лекции, която представя Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет, обсъжда темата "Модерното в началото на ХХ век" и неговото влияние върху градската среда. Илиев, изследовател в областта на историята и философията на архитектурата и градоустройството, подчертава важността на разглеждането на модерния град и неговите аспекти по интердисциплинарен начин. В предаването той споделя, че целта на лекциите е в голяма степен последващата дискусия, която анализира визията за съвременния град.
Модерното понятие неотдавна е проникнало в нашето съзнание, а със сигурност е пронизало целия европейски ХХ век. То отразява желанието за прогрес и иновации, които се изразяват във всички сфери на обществото, особено в градската среда. ХХ век се оказва период на опити и откази, когато трансцендентната естетика на предишните епохи е изместена от стремежа към новаторство и функционалност.
Историческият контекст на модерната епоха обогатява разбирането ни за града като сцена на масовия прогрес. Това е време, през което обществото се стреми към по-широки обществени промени, към което архитектурата и градоустройството допринасят чрез създаването на модерни градски пространства.
“ХХ век се опитва да обърне това, като разположи красотата не на високо място, а сред всички, да я масовизира и в този смисъл да я направи добра и полезна, като акцентът е върху полезното, а не върху красивото“, коментира Илиев в интервюто.
Основният аспект на модерното градоустройство е отхвърлянето на традиционната естетика, в която красотата е съпътствана с вечност и елитарност. Вместо това фокусът се пренасочва към функционалността и полезността на градската среда. Този преход предизвиква много дискусии, като често се критикува модерния град за липсата на естетически качества.
"За първи път целта на публичното е добро и общо споделено, а не красиво, вечно и елитно", казва той.
Илиев подчертава, че въпреки тези критики модерният град има своите предимства. Той е насочен към общото благо и доброто на всички граждани, като се стреми да отговори на конкретните нужди на съвременното общество. Така се поставя началото на новата епоха на градското планиране, където етиката и функционалността играят ключова роля във формирането на градската среда.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Все повече съвременни изследвания казват, че обувките, които носим, имат решаващо значение за здравето на телата ни. Бързите масови производства на обувки казват, че можем да носим всичко, стига то да ни е по джоба. Занаятчийските производства на обувки казват, че е важно да запазим човешкото лице на всеки един занаят, следователно – човешките..
На Петдесетница своя рожден ден чества и основаната от Христос Църква, защото тогава тя бива осветена от Св. Дух, Който остава завинаги в нея, за да я ръководи като продължителка на човешкото спасение. Св. Йоан Златоуст уподобява живота на море, което всички трябва да преплуваме, а основаната от Бога Църква на кораб, който никога не потъва, защото..
Защо у нас голяма част от политически партии и проекти с националистически уклон водят началото си от Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Трите "В"-та, както станаха известни през последните седмици – "Воля", "Възраждане" и "Величие" – съвсем не очертават цялата тенденция...
Светът на Силвия Абрашева от Пловдив е пъстър и следователно пъстър е светът и на всички онези, които носят облеклата и ползват аксесоарите и предметите за бита, които Силвия шие в малкото си ателие в пловдивския квартал "Тракия". Освен шивач и дизайнер на кройките, Силвия е и дизайнер на десените, които отпечатва на бял плат. И всичко това..
Тази седмица се навършват 10 години от фалита на КТБ – Корпоративна търговска банка. Три години по-късно през 2017-а излезе книгата "Държавата КТБ" на разследващите журналисти Зорница Маркова, Росен Босев, Николай Стоянов и други колеги. Книгата бе част от проекта "КТБ: какво се случи?", чийто ръководител бе Георги Ганев , икономист, програмен..
Защо у нас голяма част от политически партии и проекти с националистически уклон водят началото си от Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Актрисата Мимоза Базова, която е вече 46 години част от трупата на Театър "Българска армия" тази година беше удостоена с почетен "Аскеер". Тя завършва..
Две години преди честването на своя 100-годишен юбилей, Международния музикален фестивал "Варненско лято" открива поредното си издание с концерт, събрал в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg