Малгожата Шумовска и идеята за личната свобода

Състрадателен поглед към фините струни на душата, която често е обвита в тяло – затвор за самия теб. Това наблюдаваме във филмовата история, която Малгожата Шумовска представи лично на българската публика в рамите на 28-ия София филм фест. Прочутата полска режисьрока е и тазгодишният носител на наградата ФИПРЕССИ Платиниум.

Нейният филм "Жената от…" имаше какво да разкаже на зрителите за тялото като личен затвор и за разбиранията на хората за транссексуализма. Той е създаден съвместно със режисьора Михал Енглерт, а идеята за историята в него назрява у тях още преди двайсет години и си чака времето да достигне до зрителите.

"Мисля, че ще е трудно за хората да го приемат, но все пак ще е по-лесно, отколкото преди двайсет години. Всичко зависи от поколението. Младите ще го възприемат по-лесно, защото те вече не са така обвързани с църквата, с традициите. Имат отворено съзнание и са наясно с много неща покрай интернет. За моите връстници, а и за по-възрастните от мен обаче ще е по-трудно", казва Малгожата.

Разказана с езика на киното, историята във филма ѝ някак припомня от какво всъщност ни е страх. Припомня и че личната свобода настъпва със завяването на истинската същност. Примерите, които "Жената от…" показва, са базирани на истински истории. Говорят за страданието, през което преминават транссексуалните, и за силата, която те притежават.

"Смятам, че в това отношение филмът показва съпоставката между личната свобода и свободата на страната. В него имам връзка и тя е метафорична. Тя обаче е и факт, защото преди двайсет години никой изобщо не можеше да си представи, че някой е транс, а днес вече се снимат филми на тази тема, дискутира се", допълни Шумовска.

Тя проведе и майсторски клас за публиката на София филм фест и в него заговори именно за това, че сега такива теми са възможни в киното и трябва да бъдем оптимисти. Интернет, революцията на технологиите и човешкия ум, както и самата еволюция на човечеството, но и на човешкото, помагат за това.

"Искам да кажа на тези любители на киното, че то има бъдеще и това е много важно", заяви още режисьорката.

А що се касае за поредното отличие, което в случая я нарежда до режисьори като Бела Тар, Биле Аугуст, Тери Гилиъм, Горан Паскалевич, Илдико Енеди и Кристи Пую, които са носители на ФИПРЕССИ в София, тя твърди:

"Винаги повтарям как имам чувството, че трябва да постигна още повече и затова не чувствам, че тази награда затваря някаква врата за мен в живота ми. Напротив, точно обратното - отваря врата към още по-независимо и силно кино. Всъщност смятам, че този момент в кариерата ми е най-добрият."

Останалото от разговора с Малгожата Шумовска, която говори за това дали наистина сме способни да проявим разбираме към транссексуалните, каквато всъщност е и героинята ѝ Аниела, чуйте в звуковия файл. Преводът е от Петриела Бачева.